Линукс определено вече не е това, което е бил преди около 10 години. Както може би някои вече си мислят и за радост, преди година се усетих, че трябва да зарежа бъгавия Windows. Със всеки изминал ден интересът и манията ми към тази ОС се засилваше прогресивно, но както всеки начинаещ потребител се чудих коя дистрибуция да си сложа.

Бях се насочил към PCLinuxOS, но в последствие везните се накланяха към Ubuntu. Някои, които се занимават от дълги години с Linux и с други по-стари дистрибуции казват, че Ubuntu е “само цъкане” което е една от причините да напиша този пост. Всъщност, какво ме накара да се задържа повече време с Ubuntu?

Ubuntu съдържа всичко, от което има нужда един нормален потребител (казват, че аз съм ненормален потребител, но както и да е). Има широк спектър от приложения и всичко, което ми е било нужно аз съм го намирал. Освен приложенията има голям съпорт и почти всички драйвери, които са нужни за нормалното функциониране на машината са интегрирани във файловата система и потребителят няма грижа.

Друг голям плюс на тази дистрибуция е непрекъснатото обновяване на пакети. За разлика от Windows тук е вграден “диспечер на актуализации”, който се грижи винаги да имате най актуалният софтуер. За мен най-удобното нещо в тази дистрибуция е пакетната система, която е базирана на тази на Debian (dpkg).

В зависимост от потребителите, някои предпочитат прости и лесни за работа дистрибуции, а други по-сложни и стари дистрибуции. От моя гледна точка заявявам, че за десктоп машини това е дистрибуцията и ме съмнява, че скоро ще изместят Ubuntu от първото място в класацията на distrowatch.