В последно време ставаме свидетели на изключително интересни неща. Първото, което ми прави впечатление е, че българина започва да еволюира - назад. За българина, България се превръща в страната на неограничените възможности. Ние сме най-великите, най-можещите, най-разбиращите. Цяло чудо е, че изобщо все още съществуваме на световната карта, като държава. Някоя европейска държава дава пример, как трябва да се отнасяме с малцинствата, например, а тук правим точно обратното, като доказателство за това, че винаги нещата могат да се осерат качествено. Ей, царе сме.
В България можеш да отвлечеш неограничен брой хора наведнъж, без изобщо да полагаш усилия за това. Качваш се в автобус, по някое време вадиш пищов (газов, боен, шоколадов, пластмасов), заповядваш на шофьора да спре, вадиш телефона, звъниш на МБ от БТВ и ето, вече си звезда. Диктуваш личните си данни, ЕГН, три имена, описваш се как изглеждаш. Интересен подход, нали? Няма пропускателни режими по автогарите, няма проверка на багажа, на хората… В интервю по Дарик един, който не помня кой беше каза, че ако въведат режим по автогарите и автобусите, щели да създадат дискомфорт на пътниците. Ако беше станала белята с отвлечения автобус и имаше жертви, пак така ли щеше да говори?
В България можеш да правиш всякакъв тип бизнес, като изключваме варианта за законен такъв. Кому е нужно да е законен. Не е интересно. Всяко една институция в България, за да си свърши работата иска пари - под масата. Що да ставаш спонсор на тоя и оня. Започваш незаконен бизнес и ето, всичко е наред. Изкарваш достатъчно пари, всички са доволни, правиш дарения, строиш детски градини, хората те обожават, какво повече може да иска един бизнесмен.
В България можеш да станеш политик. Толкова лесно, че чак е смешно. Идват избори. Тарифите са ясни. Вадиш едни 200 000 лева, плащаш на която и да е партия и ето, факт, вече си в листите, при това на челна позиция. Що да не пробва човек. Какви ли не хоризонти се отварят за един депутат. Хората около него просто потриват ръце от кеф. То не са пари, бизнес, партньорства. Интересно е, че всяка една партия се удря в гърдите и пропагандира, че не взима пари от желаещи да дават, ама всички знаят, че не е така. Сигурно и по света е така, ама тук направо прекаляват. Партийните каси са пълни с пари. Що да е само тройната коалиция. Че другите въздух ли ядат? Да бе да!
В България можеш да станеш шофьор - ама много лесно. Плащаш пари на инструктора, който се разплаща с изпитващия. Тарифите са различни в зависимост от това къде караш курсовете. В София е една тарифа в Силистра е друга. Това, което е сигурно е, че винаги има ТАРИФА. Ефектът е поразителен. Всеки един водач, всеки божи ден се убеждава, че лошите шофьори по пътищата са пъти повече от добрите такива. Броя на загиналите в катастрофи е показателен.
В България можеш да станеш горд притежател на огнестрелно оръжие. Ама толкова е лесно. Дори ако си и психично болен. Просто ако си имал проблеми с психодиспансера, отиваш даваш едни пари и ти дават бележка, че си съвсем нормален и не се водиш на отчет. После подаваш документи в РПУ, плащаш си таксите, купуваш оръжие и ето, вече си потенциален убиец. Режима за издаване на разрешителни за оръжия в България е просто лек. В последно време стигам до извода, че режим всъщност няма.
В България можеш да станеш горд притежател на търговска площ на Витошка срещу 10 000 лева. Чудесно, нали. Просто даваш едни пари на едни хора и покупката е факт. После го отдаваш под наем срещу 5000 евро на месец и всичко приема розов цвят. Благоденстваш.
В България можеш да се самообявиш за дисидент, че и да си вярваш.
В България можеш да се возиш на маршрутка, шофьора на която по всяка вероятност преди да започне да кара микробус е карал картофи. 21 век, возиш се прав, шофьора минава през бордюри, изпреварва на две гуми а отзад, на задната врата стои гордо надписа - “Внимание, спира внезапно”.
Примерите могат да продължат, а и ще го направя в следващ материал. Извода - да, България е страната на неограничените възможности. Приятен живот!