За едни 512мб и един троянец

Един приятел преди време ми се сърдеше, че като излизаме някъде, вечно успявам да мушна я плейъра си, я някаква флашка, да убедя всички, че точно това искат да слушат в момента или просто да досаждам периодично на DJ-а с музикални желания. Верно си е, няма какво да си кривя душата.

В четвъртък бях в един бар, който е на 6-тия етаж на един блок на Сточна гара. Качваш се с външен, стъклен асансьор и влизаш директно в бара. Стените са червени, с окачени снимки на разни изпълнители. В рамки. Има и две празни рамки. Waiting for the next best thing. Точно до бара – Amy Winehouse Музиката е много разнообразна и все хубава. При едно залитане към нещо по-грууви, отидох при бармана и казах: “Така и така сме на тая вълна, а и имате снимка на Amy на стената…да вземем да чуем нещо нейно, а?” И се почна някакъв разговор за нейното творчество, от който скочихме на албума “Тhe other side of Amy Winehouse”, който “случайно” ми беше на плейъра и който той още не беше чувал и всичко приключи с един фолдър “ot detelina-lina” на тамошния комп, изтриване на всичко от моя плейър и 512мб нова музика и един троянец. Разбрахме се никога да не си записваме DVD-ta, за да имаме достатъчно време да преслушваме нещата, които разменяме.

На следващият ден тръгнах за Самоков и през целият път се хилих като ряпа. Ето защо:

Това са Dolapdere Big Gang, а с тази песен далеч не свършват изненадите, които са ви просто гарантирани при преслушване на кой да е от албумите. Айде само още едно

И ако си мислите, че това са странни римейки, то тогава чуйте това:

Max Raabe също кърти, чисти и извозва, много е изтрещял просто

След близо 2 часа слушане, почти се бях сдухала, че човек като мен, който се смята за музикално образован, не познава ама нищичко от всичките тея 512мб и тази песен ме почеса зад ухото както първият път, когато я чух:

Намерих я в същата оная компилация, от която изрових тогава Alice Russell. Трябваше да се сетя, че щом барманът е чувал Алис, ще изкара и нещо такова.

Е хайде, дано ви харесат Мен много ме усмихнаха, а и колегите се зарадваха адски!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *