"Чалгата на празниците. Връх в разрухата на взаимоотношенията между двама здравомислещи хора. Ако си с някой и държиш на него, само Свети Валентин ли е ДЕНЯТ, в който да му покажеш?"

Смея се с глас. Писва ми от "здрави момчета". Писва ми от твърдите копелета. Писва ми от мъжете, които смятат, че да покажеш любовта си пред друг, различен от партньора си човек, е чийзи. Че не е мъжествено. Че е педерастко.

Писва ми да слушам как мъжете обясняват как вместо Свети Валентин предпочитат да пият с приятели. Писва ми да слушам как сульо и пульо "ще взема една розичка на мой'та да се радва". Писва ми да слушам как зрели мъже разправят, че Свети Валентин е празника на пиклите. Писва ми от цялото това театро на мъжествеността.

Не знам колко прост и загубен трябва да си, за да не празнуваш деня, определен за любовта. Момчета- жалки сте. Жалки и смешни. Показвате се колко сте "таф" пред приятелите си, а вкъщи до един козирувате на малките си женички, защото сте пълни мухльовци. Защото ако не е жената до вас ще си изгниете сами. Защото просто няма кой да ви търпи- разглезени от майките си, ненаучени на нищо, мързеливи и мърляви, не знаещи що е уважение към жената...

А когато ви зарежат, когато "една розичка за мой'та да се радва" ви заебе, се късате от рев и алкохол и мъка и правите драми и сцени достойни за бразилски сериал. Висите, дебнете, записвате се за "море от любов" и се молите, влачите се по корем като абсолютни безгръбначни, за да се върне любимата при вас.

Просто разберете: трябва да се държите добре с жените си, по принцип да им обръщате внимание, по принцип да им помагате, когато се сетите- да им купувате цветя, шоколад, бельо, парфюми, бижута, глезотийки, а на Свети Валентин- да направите нещо наистина специално. Защото Свети Валентин е като Коледа. Може да почитате Господ всеки един ден от годината, но на Коледа празнувате истински.

Писна ми от селски изказвания от сорта на "Ако си с някой и държиш на него, само Свети Валентин ли е ДЕНЯТ, в който да му покажеш?"- хелоу, приятелю, ама грешката е в теб. Свети Валентин е формулиран като "деня на любовта и влюбените", а не като "деня, в който трябва да се държиш добре с приятелката си". Схващате ли, уважаеми мъже? На Свети Валентин не е важно дали ще се държите добре с приятелката си. Важно е да й покажете, че я обичате, да й го кажете поне веднъж. Да направите или да не направите нещо за нея, но в края на вечерта тя да се почувства наистина обичана, наистина влюбена.

Свети Валентин е празника, в който трябва да отпразнувате щастливото обстоятелство, че съдбата ви е срещнала. Да празнувате, че сте един с друг от седмица, месец или 15 години. Да отпразнувате любовта си, щастието, което ви е донесла, хармонията, пеперудите в стомаха през първите срещи, усмивката си, когато се събудите до любимата жена. Желанието "да легнете и умрете" след първия страхотен секс. Възможността да се глезите на по 28-9 години, когато сте болни, а ние сме над вас с таблетка парацетамол, чай и капки за нос.

Ето това е Свети Валентин. Даже да крещите на приятелката или жена си в този ден, направете го така че да усеща любовта ви. Да усеща празника. Да се почувства щастлива, че е с вас, а не с Брад Пит или Джони Деп. Не бъдете мухльовци. Погледнете жената и веднъж завинаги й покажете, че сте щастливи и от всички дебили на света обича точно вас!