Някои все още празнуват празниците около Коледа и нова година. Други в този час спят. А аз търся лопата за да се разкопая, защото пуснах корени до компютъра.

Първоначално имах планове да си пусна някой филм или най-после да доизгледам последните четири епизода от South Park. В последствие обаче реших да сложа у ред някои потребителски данни.

Захванах се със задачата преди два дни, но я оставих под кривата круша. Тъкмо да си пусна филма, който си бях набедил за спасител от скуката и ми се яви привидение. О, Боже, това беше започнатият труд от вторник.

За миг се изчервих и ми стана много неудобно. Защо да оставям днешната работа за утре като мога да я свърша в други ден. Това не променяше гузното ми чувство. За това реших да си довърша работата.

Запретнах ръкави над «iWork ‘09 Numbers» и над клиентския панел. Събрах необходимата информация. Подредих я в още три таблици в своя логичен ред. Позачистих малко ненужни неща от информацията в клиентския панел.

Описах всичките клиенти с детайлна информация за услугите и параметрите им. Направих си отделна таблица с информация за регистрираните домейни, датите на регистрация и подновяване, техния пейдж ранк (не че го уважавам като параметър).

огато приключих с работата установих, че на един дъх са минали близо пет часа.

Колко приятно усещане е да свършиш нещо, което твърде дълго си отлагал за по-удобен момент. Сега дори настроението ми е по-празнично и от преди. След малко коледно ще си поспя… и така до следобед. Видяло се е, че филмът ще почака за утре.

И как неусетно вече стана Февруари...