Вчера реших да навестя по-големичкият град Хасково, че ми е много близко. Слизам от автобуса и започвам да вървя през почивния ден. Кафетата наоколо са яко пълни въпреки кризата. Заставам на светофара и започвам да чакам. Въпреки че си пресичам на зелено, един шофьор завива на косъм пред мен и ме гледа злобно от евтината си кола. Не пожелава да слезе - в колата му е най-лесно да се прави на Рамбо.
Разхождам се из центъра на града. Тишината е нарушена от високо писнала гайда, която допринася за дивата, ориенталска атмосфера наоколо. Никъде не се намира униформен, който да каже на гайдаря: "Уважаеми, не прилича в голям град на държава от ЕС да се правят подобни панаири".
Пред мен върви наперено босо цигане, голо до кръста. От телефона му звучи силно надута ориенталска свирня - кючек. Въпреки че е на видима възраст 13-14 години, цигарата е вече в устата му. Отстрани забелязвам кичозно облечени млади момичета, седнали на пейка, които чоплят семки и плюят по пътя. Седят сербезлийски и си говорят нахакано на "брат".
Минавам покрай популярният чалга клуб "Версай", замъкът на чалгарките. Усмихвам се... надписът "развлечение" е написан "Entertanment" с пропуснато "i". Това естествено, едва ли прави особено голямо впечатление на гостите на това заведение. В крайна сметка, те не се събират вътре, за да конструират ракетни двигатели...
Седя до пешеходната пътека до "21 век". Въпреки че аз и още няколко човека сме стъпили на нея, колите си минават и никоя не се сеща да спре. Минаха 20-тина и използвахме моментното затишие, за да пресечем.
Въпреки забраната, ходжата от джамията започва да пее силно по високоговорителя. "Хунтара мюнтара" - какво пее - не разбирам, може да псува кмета, а може и да подканя мюсюлманите към джихад срещу неверниците. Турската реч отдавна вече не е нещо необичайно, особено в центъра на града. Хората преспокойно си говорят на собствения език, без да се съобразяват, че са в чужда държава.
И кой ще им каже нещо? Полицията ли? Смех. Държавата "България" отдавна вече е умряла и ние обитаваме един ТРУП разяждан от слабообразованост, простотия и ориенталщина. И няма изгледи да стане по-добре. Всички грамотни българи избягаха в чужбина, за да помагат на прогресивните общества.
Имаме ли право да ги обвиняваме? Струва ли си само за едното име "България" да се жертва човек да остане, докато болшинството от хора продължават простеят? Не се лъжете, тук нищо не може да се промени, защото умните са единици хора. Останат ли тук, обречени са единствено на ядове и болежки.
Простотията стопява населението у нас с всяка година. Повечето хора лесно бягат от отговорнот, казвайки "Ам да, те тия политици ни докараха до тук"...
България е една от държавите, от които всеки иска да избяга и в които никой не иска да имигрира. Тя се крепи единствено на отдавна остарели и неактуални митове. Не сме нито най-добрите, нито най-красивите и е време да започнем да гледаме реално на нещата.