Имало едно време…

Имало едно време едно тихо кралство живеели само много програмисти. Живеели си те, помагали си… както в приказките. Всичко било спокойно. Всяка вечер всички програмисти се събирали в кръчмата “Пингвин” и пиели бира. И така много дълги години.

Един ден, от гората се появили два змея. Змеят Апостол и змят Цветан. Но те не били обикновени змейове. Апостол, който предсказвал бъдещето по звездите и пишел хороскопи решил да се занимава с маркетинг. От неговите “невероятни” умения по маркетинг съсипал едно друго кралство. От диетите му кралицата станала 480 килограма, а от предсказанията и хороскопите над царството настанал вечен мрак. Така магьосника на това кралство го превърнал в змей и пратил в една тъмна, тъмна пещера.

Змеят Цветан не бил никак обикновен змей. Имал 15 000 глави. Това станало защото един ден препълнил всички домашни пощенски кутии на хората в кралството. Тъй като кралството имало 15 000 жители ежедневно получавали надлежно написани писма върху пергаментна хартия, с кофти хедър. Така магьосникът на съответното кралство решил да го превърне в змей. И за всяко едно изпратено писмо магьосникът слагал по още една глава. И така до 15 000. И те така!

Един ден двата змея Цветан и Апостол, живеещи в пещерата “Миша дупка” решили да се съюзят. Съюзили се те и решили да нападнат кралството на програмистите.

От начало в кралството на програмистите не реагирали никак. И без това постоянно убивали малки бубулечки, които пречели за компилирането на хмела, от който добивали чудната течност…наречена бира. Но този път! - заплахата била безпощадна. Злият змей Апостол разработил сложна маркетингова стратегия, по която змеят Цветан да изпраща непоискани търговски съобщения a.k.a Мейл маркетинг в пощенските кутии на програмистите. Кралството било пред крах! Нямало бира, а без бира духът на програмиста… умира.

На вторият ден от атаката на змейовете един програмист блеснал пред всички! Казвал се… Житан. Житан бил единствения човек, който е броил от минус безкрайност до нула и е разбивал защитата на балончетата на бирата. Житан повел всички програмисти с бойният вик “Ние сме програмисти! Ще си върнем бирата и ще изгоним змейовете!”. Така всички програмисти от кралството, въоражени с копия под формата на цифрата 1 (едно) и щит под формата на цифрата 0 (нула) излезли на битка със змейовете.

Пръв паднал Апостол. След него започнали да падат всички 15 000 глави на Цветан. Битката не била без поражения за програмистите. Четири кегчета с бира паднали от рафтовете на кметското хранилище, над 1000 халби били изпочупени и над 10 дка картофени нивя били помляни.

След победата, един от жителите на това кралство, зовящ се PxL измислил сложен алгоритъм за възвръщане на картофените ниви. Така след 01 часа в цялото кралство се събрало на площада и имало истински пържени картофки и натурален сок (хмел, мая и вода, a.k.a Бира).

Така кралството на програмистите отбелязало паметната победа като три дни яли, пили и се веселили (a.k.a - запой!). Така е. И аз бях там…и аз пих бира.

И те така!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *