Имало едно време

Миналото е просто една част от пространствено-времевия континиум. Казано по-просто и накратко, това е отрязъкът от време точно преди настоящия момент. Миналото има необичайното свойство да се повтаря, понякога по-рядко, а друг път по-често.

В човешката природа е заложен стремежът към придобиване на познания за миналото. Непрекъснато събираме информация от всякакъв характер. Идеята за познаване на миналото е логична в смисъла на това да се използва вече наученото, преживяното и анализираното за да се намали вероятността от повтаряемост на отрицателните събития и случки.

В общочовешки план е валидна максимата, че което се е случвало може пак ще се случи. Когато случващото се е лошо, тогава най-често се обръщаме назад и виждаме, че вече е било и преди. Следва повсеместно умуване на тема ЗАЩО? КАК? ЗАЩО?...

Истината е, че когато някой се изсили да направи дадена простотия, той се е подготвил предварително, проучил е кога, къде, как, защо се е случило нещото, което си е наумил да направи. Като казвам простотия имам предвид, че най-често става дума за наистина големи простотии с изключително трагични последствия.

Обикновено, този който се решава да прави такова нещо анализира задълбочено фактите. После стига до извода, че тези преди него са били тъпаци, че не са били достатъчно учени, че. ... и така нататък.

ФАКТ - Колкото по-умен си ТИ в собствените си очи от предходните - толкова по тъп си в действителност... И свинщината, която си намислил да направиш ще бъде по-голяма.

МИНАЛОТО често служи, като аргумент за дадени действия в настоящето, както на битово, така и на обществено и на национално ниво.

Който се вглежда прекалено дълго в миналото, поема сериозен риск да се загуби в него.

Практически съществува реалната възможност чрез проследяване на минали събития, действия и взаимовръзки, да се реализира относително точна прогноза за недалечното бъдеще.

А дали е така, кой ще ми каже...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *