DOMO – никога повече!

Всичко започна в ранният следобед на 3-ти ноември. След работа (към 18:00 часа) заминахме към DOMO, тъй като един приятел щеше да си купува Notebook. Беше го харесал преди около месец още. Отиваме ние в магазина, викаме човекът със зелена тениска, който гордо носи длъжността “Продавач-консултант” (макар, че в случая и двете думи от словосъчетанието са доста далеч от истината) и му заявихме, че искаме въпросният Лаптоп. Всичко точно. Почна да бръщолеви някакви глупости момчето и изведнъж, като гръм от ясно небе, ни трясна с внушаващото “Да де, ама той тоя модел няма Wireless, виж модела от 850 лева има (350 лева отгоре)”.

Стоим ние и гледаме тъпо. В интернет навсякъде където бяхме гледали (в началото и аз мислех да си взема, но по стечение на обстоятелствата се обзаведох с лаптоп, което е друга история) пишеше че модела има Wireless. Ама какво да се прави, може пък нещо да са сбъркали името на модела в DOMO и наистина да няма Wireless. Излизаме от магазина и навънка едно такова приятно, вали… Сякаш само нас е чакало. Хайде 2 километра към Техномаркет. Съответно с тролей и такси по различните етапи от трасето ;D

Влизаме в Техномаркет. Същият модел MSI Wind U90X на цена 550 лева (в DOMO е 500) и какво да видим… ИМА WIRELESS. Обратно към DOMO, 50 лева са си 50 лева, това си е една почерпка. Там ни чака друг “пич”. Обясняваме му положението и той гордо заявява “Ми да, няма wireless”. Гледаме, гледаме… Показахме му индикатора за Wireless, който е под клавиатурата. Питам аз, леко подигравателно: “Тия всичките лаптопи ли нямат Wireless щом не го пише на хартийката до тях? Ами клавиатурите - без копчета ли са? Никъде не е написано че има.” Той стои и се смее.

Та пак към продавача. Искахме да включим лаптопа, да проверим дали има Wireless. Викат “не може”. Доста време се загуби в безсмислени разговори. В някои от тях продавачите предлагаха страхотни алтернативи като например “Дай 100 лева отгоре и си вземи е това супер яко устройство и ще имаш интернет” и т.н. Най-накрая склониха да включим “тетрадката” и да видим дали наистина няма Wireless. Започва Linux Suse инсталация. Инсталацията завършва. И тогава пак се почва с дебилните истории на малоумните продавачи.

Стоят двамата (по едно време се присъедини втори човек, явно че нямат работа) и гледат тъпо. Тогава единият изплещи “Ба деба майка им, за кво го прават с линукс тия идиоти”. Аз просто излязох извън магазина, щото нямах нерви. След 15 минути се върнах. Изобщо не бях изненадан от факта, че не знаят как да проверят изобщо има ли wireless тоя лаптоп и дали намира SPOT-a в магазина. Изненадан бях от друго. Изненадан бях когато се обърнаха към мен и ми казаха “Я помогни малко да го намерим тва уе”. Цитирам дословно… Така за 3 часа колегата успя да си вземе читав notebook.

Имаше още изцепки в магазина по време на писането на гаранционната карта, по време на избирането на router и съответно по време на плащането на касата, но нямам нерви дори да си спомня.

Извода ми от цялата история е, че хората в магазина (ако сложим грубо да речем 15 човека на смяна) сумарно имат IQ по-малко отколкото на шимпанзе.

Всичко, което е написано се отнася за магазин DOMO в гр. Плевен. Намира се на приземният етаж на Central Mall Pleven.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *