Баба Минка и нейното мнение за младите

Днес, на този свят ден, след дълги размисли, осъзнах, че ще горя в Ада, понеже съм продукт на прехода и посткомунизма. Понеже не съм като младежта от "едно време", а съм безбожен, необразован, без морал и ценностна система.

Мой приятел, Никола, във влака от София до Пловдив, е получил тези хвалебствия от една анонимна баба, която за мое и ваше удобство по-надолу ще наричам "Минка". Приех твърдението на бабата присърце, понеже уважавам Никола и смятам, че сме долу-горе на един акъл.

От предадения разговор (монолог) разбрах, че баба Минка е крайна православна християнка и освен от гоблени, арпаджик и кисело зеле, живо се интересува от политическия живот и събитията на деня в страната ни. Тя също има широка обща култура и мнение по всеки важен въпрос. Болната тема на бабето, обаче, е младежта в днешна България.

Понеже няма как да се впусне веднага да налива напалм върху младите си слушатели, затова тя е започнала с кратък политически анализ.

Баба Минка твърдо е заклеймила закона за въвеждане на данък "Лукс", което ме учуди безкрайно, при все, че той, за съжаление, няма да бъде въведен.

Без каквито и да е аргументи бабата просто е отсякла пред всички в купето: "Не на данък Лукс!" Това не би трябвало да я тревожи ни най-малко, защото луксът при нея се изразява в крем карамел от селската сладкарница. Склонен съм да я оправдая, само и единствено, ако го е възприела като данък "Лук"*.

Та след като е изявила твърдата си гражданска позиция пред огромната аудитория от четири човека, баба Минка е разпростряла своята мисъл върху темата за интелекта на младото поколение. Колко сме били пошли, необразовани, некултурни, безперспективни, абе накратко - не ставаме за нищо. А, ето и по-конкретно: "Едно време какви младежи бяхме ние, а сега вижте като дойде промяната какво направиха с вас. Ама вие сте си виновни, защото сте тъпи! Аз ви съчувствам и ви съжелявам."

Бабо Минкеее, бабо Минке, дано градушка ти засипе доматите! Съжалявай малката си пенсия и напуканите пети, не мен!

В главата ми изплува само и единствено следното определение: "Баба Минка - стожерът на обществото - старица, пенсионирана кранистка (пети разряд), с няколко медала "Герой на социалистическия труд", майка на "n" на брой деца (тумора), стискала ръката на Тодор Живков поне един път."

Запитах се, дали си струва изобщо да се тормозя от индиректния ропот на дъртофелницата. Да, струва си! Струва си, защото тя трябва да разбере, че е повреден индивид. Всички червени, бекапе, баби Минки трябва да осъзнаят, че са били прекарани, прецакани, пре*бани. Достатъчно добре ли се изразих, като член на младото поколение, а бабо Минке?

Че именно те са зомбитата с промити мозъци, а не ние! И няма нужда да ни наливат морал, защото техния морал е мухлясал - точно като компотите в избата им. Не им искаме ценностите, защото те са проядени от червени молци; не щем и образованието и възпитанието им, защото нашето ще е по-добро, стига да го желаем.

Весели празници и в същото време - FUCK OFF, бабо Минке!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.