Това име ми е трудно да го произнеса. Всеки път искам да кажа Парсънс. Когато взимах билетите, успях да кажа само – за Сделката на доктор … с П беше. Жената се нахили и ми даде билети.

За сметка на това, се оказа един от най-приятени филми, които съм гледал наскоро. Беше красив и раздробен и засенет по един много правилен начин. Ако беше следван един по-традиционен начин на >видеозаснемане, надали ефектът щеше да бъде същият. Историята се развиваше бавно и леко, не беше особено сложна през по-голяма част от времето, а Дяволът отново беше образ, на който можеш да се кефиш – стилен, коварен, лукав… както си му е нужно.

Във филма бяха намерили място Хийт Леджър (поредна много силна роля, жалко, че повече няма да го видим), Джони Деп, Колин Фаръл (който леко бях забравил, понеже тези дни не съм го гледал никъде) и Джъд Лоу(който се представи леко слабо, според мен – можеше много по-добре). Всеки от тях се справи на много високо ниво и беше удоволствие да се гледат. А момичето, което играеше единствената женска роля, беше с достатъчно мръснишко изражение.

За сметка на всичко, самият край на филма за мен беше объркан и не на място, и малко незавършен. Може дълго време да е играл редактора с ножицата, може да са свършили парите. Много варианти, но фактът е, че в последните си 10 минути филма ме остави с питащо изражение – чакай – как стигнахме тук, какво се случва, а това кога стана. Хората, които седяха зад нас твърдяха, че са разбрали всичко. Аз на висок глас казах, че краят ми е много неясен, но дай да се правим че сме разбрали всичко, за да не ни вземат за тъпи.

Този филм се класира като един от най-красивите филми в последно време. Не заради анимацията, декора, или нещо друго. Просто беше красив, артистичен и една от онези филми, на които им личи, че са правени с голям кеф. Ще го гледам отново, определено.

Ако трябва да го оценя, 7,5/10.