Държавата продължава да дирижира пазара в България

Четвърт век след промяната на държавното и икономическо устройство на страната, държавата продължава да дърпа конците, под една или друга форма, във всички сфери на живота на българите. Това нямаше да е толкова лошо, ако не се правеше задкулисно, облечено в костюма на добрите намерения и най-вече некомпетентно. Думи от началото на прехода, като свобода на стопанската инициатива, все по-рядко се употребяват от бизнеса и медиите. Защото каква свобода, когато си с вързани ръце?! Разбира се, че за оправдания може да се изтъкнат куп причини, като световната икономическа криза, корупцията по високите етажи на властта или гладът в Африка. Истинската обаче се корени в отказа да скъсаме с миналото и централизираното преразпределение на благата.

държавата икономика

Вместо да създаде стимули за повече инвестиции в индустрията и високите технологии, като намали най-вече бюрокрацията и данъчната и осигурителна тежест за новостартиращи бизнеси, държавата поставя изкуствени спирачки. Да вземем само един пример – аукционите на държавни ценни книжа. Наскоро Министерството на финансите преотвори емисия 5-годишни държавни ценни книжа с номинална стойност 50 млн. лева с падеж 22 януари 2019 г. Отчетен беше висок интерес и най-ниска от януари 2013 г. годишна доходност – 1,89%. Най-голямо количество държавни ценни книжа купиха банките – над 55 на сто, следвани от гаранционни и доверителни фондове – 31%.

Държавните облигации са скъпи, предлагат ниска доходност, но интересът към тях е висок. Причината е в ниския риск. Това генерира допълнителни средства в бюджета на държавата, които тя разходва най-вече за социални плащания от сорта на незначителни великденски бонуси към пенсиите, или пък за спорни икономически идеи – като реиндустриализацията на икономиката, например.

Как се отразява всичката тази намеса на реалната икономика? Банките, като един от основните потребители на държавните ценни книжа, плащат повече за тях срещу нищожна доходност. Следователно компенсират с висока доходност от кредитите, отпускани на клиентите си – бизнесът и гражданите. Именно това, а не толкова високият риск, е същинската причина за скъпите заеми у нас. Високият лихвен процент, като лавина, води след себе си до ниска инвестиционна активност и свитото потребление.

Изводът, който правят икономисти е, че с подобни инструменти правителството на Пламен Орешарски изтегля ликвиден ресурс от икономиката, за да финансира дефицитите си.

Какви са резултатите от подобна политика? През януари 2014 г. статистиката отчита рязък спад на износа в сравнение със същия месец на 2013 г. – близо 11%. Дефицитът по външнотърговското салдо на държавата е с 585 млн. лв. повече, отколкото преди година. Оборотът в търговията на дребно пък нараства точно с толкова, с колкото нараства и вносът – около 5 на сто. Т.е. този ресурс не остава в страната, за развитие на българската икономика, а изтича навън. Според анализатори, свиването на експорта изпреварва възстановяването на вътрешния пазар, както води до съвсем реална опасност от нова рецесия в България.

Често слушаме оправдания за това, че получаваме най-ниските заплати и че икономиката ни е на дъното, с ниска производителност на труда у нас. Вие сте си виновни, защото не работите, ни сочат с пръст политиците. Е, като отидем на работа в Германия със същите ръце и същата глава, повече ли произвеждаме?! Причината не е и в машините, защото българската промишленост и селско стопанство не отстъпват в пъти по модернизация от западните си колеги, както се случва в българските заплати. Причината най-общо може да се определи в държавната намеса в икономиката там, където не е нужна и липсата на такава там, където е необходимо.

Когато говорим за производителност, не е важно само колко е "физическата" производителност на един работник - разликата между двама работници, които вършат една и съща работа в България и, да речем, в Швеция, може би няма да е толкова голяма, заявява Лъчезар Богданов, цитиран от Дарик финанс. Причината е в структурата на икономиката ни, която произвежда предимно материали, стоки и услуги с ниска добавена стойност и ниска пазарна цена. А стоките, които носят висока добавена стойност, внасяме. Те нерядко се правят с участието на наши специалисти – емигранти, в обучението и развитието, на които са вложени ресурси от нашите данъци.

Тях обаче държавата изнася. И само защото човешкият ресурс не формира външнотърговското ни салдо, то продължава да бъде отрицателно. Ако държавата се намеси разумно в тази сфера, а не както сега - пряко във финансовата и банковата, то тогава може да очакваме реално понижаване на лихвите и ръст на инвестициите. Необходимо е само създаването на стимули тези хора да инвестират собствения си ресурс в собствената си държава. А това може да стане по хиляди начини, стига някой на по-горните етажи да го желае.

Източник и Автор:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *