Моето мъничко нищо

Този филм напълно оправдава името си. Буквално. Защото не е едно голямо нищо, а едно малко нищо. Малко, а не голямо, понеже има готини моменти, но скуката е толкова колосална, че наистина не зная защо българското кино продължава да прави такива посредствени и лишени от смисъл филми, и какво точно иска да направи с тях.

Тук отново има едни мутри, едни корупционни схеми, едни познати глупости за хората с парите, техния свят и като контрапункт - светът на простичките, обикновените хора от народа. Пълна скука. Пълна досада.

Извинете, културтрегерите, защо най-накрая не ни кажете в прав текст какво, да еба, искате да ни покажете с безсмислените си филми през всичките тези години, вместо да ни отегчавате до смърт и да харчите постоянно едни пари, а през останалото време да се вайкате, че народът изпростял и не разбирал вече културата. Какво да разбира, когато културата говори на някакъв свой си там диалект, разбираем само за няколко културни сноба?

Но по-важното е как в час и четирсе минути този филм не успя нито за миг да ме накара да се усмихна, умиля или почувствам съпричастен ей толковка. Нещо, което само за няколко секунди успя единадесетминутния Signs. И още, накара ме да се разрева. Oh boy, oh boy!

Българско кино? Прави се колкото да има какво да разправят едни хора на внуците. Макар че изобщо не е за гордост.

Едно мнение по „Моето мъничко нищо

  1. Съжалявам, но това е твое мнение, на мен филма ми хареса

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.