Великден

То си го е казал народа – Великден! Стават чудеса...

И ето как изчистихме двора... То не беше чистене, не беше чудо – цяла епопея.

Започваме в ранния следобед – времето е ясно, рехави облаци пълзят от северо-запад. С глуповата вяра, че ще приключим за 1-2 часа се впускаме в чистене.

Бяхме подготвени:

- чували за боклук – 1 опаковка

- лопата – 1 брой

- лозарска ножица – 1 брой

- клещи – 1 брой

- тесла – 1 брой

- кутия цигари – 1 брой

- запалка – 1 брой

- метла – 2 броя

- бутилка бира – (първоначално) 2 броя, увеличени в последствие на 5

- съсед да дава акъл – 1 брой

- катинар – 1 брой

Започваме с орязване и подкастряне на пълзящите и увивни растения по стени и дувари... В последствие установяваме, че тъкмо тези бурени държат мазилката прикрепена към оградата – преустановихме рязането.

С намирането на „чантата“ стигаме до извода, че нашият двор е ползван за склад от някой... Чантата съдържа някои причудливи предмети, със сигурност имащи голяма сантиментална стойност за някого. Ето и списък:

- детски тенекиен пумпал (развален) – с размер на малка чиния

- детска тенекиена количка с вградена музикална кутия (изпълняваща коледна мелодийка) – вероятно някога съдържала и коледни курабийки

- детска играчка с не индентифицирани функции

- един чифт червени домашни пантофи (явни ползвано доста време по предназначение), имащи голямо значение в понанататъшното развитие на действието

Отделяме чантата настрана и започваме да тъпкаме шума и клонки в чувалите за смет... Установяваме, че ще ни трябват още чували. В този момент идва комшията. Черпим го с домашна, пазарджишка ракия. Той казва да запалим боклука. Предложението е внесено за обсъждане. След установяването на факта, че идеята беше дошла на моя милост по-рано, и нейното своевременно отхвърляне тогава, в тон с градските маниери и морал – да не пуши на комшиите и т. н. (тъй де – ние мо’е сме от село, ‘ма сега живеем у градо ), тя бе преразгледана и се стигна до решението – Палим!

Събираме част от материала на купчинка и драснахме клечката, образно казано, защото имаме само запалка.

С единодушно решение изпратихме делегат, моя милост, за 2 бири. Вдигнахме наздравица и се продължи с процедурата по изгарянето.

Небето се смрачаваше все повече. След като няколко чувала (7) с материал, неподходящ за изгаряне бяха напълнени, идва подкрепление. Работата отново започва с пълна сила.

Натъкваме се на проблем – огънят загасна. Подновяваме събирането в чували на всичкия материал – горим, но мокър...

Изхвърляне на боклука на части, от различни хора, за да не се заподозре, че всичкият е наш.

Обсъждаме варианта, за експедиция до най-близката бензиностанция и закупуването на кило нафта. Никои не се наема. Пълним още чували.

След кратко време и обезверени за успешния край на начинанието, заради многото боклук и малкото оставащи чували, решаваме да запалим отново, с помощта на гореспоменатите пантофи – ГОРИ!!!

Възниква нов проблем – започва да вали. За щастие не достатъчно обилно, за да загаси огъне. Член от екипа по почистването е обзет от тиха лудост и започва да троши сухи клонки от близките дървета и да подклажда огъня.

Изпращат ме за още бира.

Пием бира и се наслаждаваме на полу-чистият двор и тихото пращене на огъня.

......

Привечер – след загасяването на огъня, остава малка купчина (една четвърт от първоначалната) за изнасяне в чували. Оставяме го за утрешния ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.