Боженци

В дъждовния уикенд си направихме трип до Боженци. Уикендът е по-миналия и нахвърлянето на впечатления пак отне стандартните 2 седмици.

До 16-тата ми годишнина всяко лято с мама и татко ходехме на почивка за по 1 месец в една от две хижи в планината над квартал (eкс-село) Ябълка в Габрово. Беше готино, макар и с напредването на годините да ставаше твърде скучно и да се налагаше да си крия цигарите в отделението за батерии на касетофона. Мамо, ако четеш това, провери, моля ти се, дали не съм забравил там някоя кесийка с мари**ана, понеже после не я криех там. Дето вика оня “Хубаво е в рая, но самотно”.

Най-много ме е яд, че за толкова години така и не стигнах до Бузлуджа, а на Шипка бях веднъж. Не че е голяма драма, но ми се ходеше. И продължава да ми се ходи. Ще взема да отида на някой конгрес на БСП - ще бъде весело - ще пътуваме с организирам транспорт, ще пием билков чай с пенсионерите, а другаря Сергей може дори да ме изтръска в кенефа, ако е на кеф. Последното в кръга на шегата, нали, макар че вестник Шок хич не се шегува като изнася информация за (предполагаемите, естествено) връзките със съветника му и ИТ експерта на кабинета и ни кара да обърнем внимание на факта, че тримата заедно не са пропуснали командировка в последната година, а Елена никога не е включвана в тези командировки.

Но да не се отплесвам. Ясно става, че габровско ми е интересно по дефолт. Има много какво да се види, но малко какво да се прави. Затова и Боженци прозвуча като добра идея - разходка, снимки на къщи, чист въздух и т.н.

Червената нишка на пътуването беше един син пасат комби, който заедно с една масичка с компоти и конфитюри, и една разкривена табела “вино от кАпини” се местеше мистериозно по пътя. Първият път се беше забил на един обратен завой преди Челопеч, а 30 километра по-късно се появи отново на една отбивка. Ако не бяхме спрели на една бензиностанция за 2 минути, щях да кажа, че се е телепортирал, макар че дори така изглеждаше невъзможно да си е събрал партакешите, да ни е задминал и да е разпънал новата маса на второто място. Освен ако в цялата схема не се окаже, че са замесени двама близнаци-зевзеци-производители на къпинови изделия с еднакви пасати, които от време на време се ебават с хората.

Пътищата в страната продължават да са зле, а чобаните продължават да не ебават маркировка, условия и насрещно движение, за да изпълнят шибаните си циркаджийски автомобилни салто морталета. Аз пък продължавам да твърдя, че ако имах власт, щях да изправя всеки автомобилен чобанин в страната на жълтите павета и да му задам екзистенциалния въпрос: ти ще продължаваш ли да караш като хуй? Екзистенциален този въпрос за него ще е, тъй като след положителен отговор шибанякът ще получава откос в лицето от личния ми AK. От ееей толченкова дистанция. И така докато по пътищата останат само съвестни и внимателни водачи.

Иначе равносметката на катастрофите от пътуването беше общо една и половина. Половинката беше на отиване, когато си четохме Капитал в колата един час, тъй като на Шипка се беше образувало двукилометрово задръстване, заради “оная румънка вчера, дето се метна с ей такова - същото рено, сега я вадят”, както сподели един чичка минавайки покрай нас. Та половинка, защото само изнесоха реното. Хич не изглеждаше повредено.

Другата катастрофа беше на връщане. И не знам дали беше катастрофа, защото в бързината видях само нещо, което приличаше на метнат по таван на 10 метра в полето мерджан 230. На връщане срещнахме бая от онези, които ще замъкна на паветата. При видимост под 150 метра в ебати поройния дъжд и сивота, се правеха ебати изпреварванията, а някои шибани боклуци дори не бяха счели за уместно да си пуснат фаровете. В допълнение обявявам за най-неприятна кола по време на дъжд Опел Астра Комби - това лайно вдига такива струи вода зад себе си, че чистачките не смогват.

Имам спомен, че на времето всички соц коли се продаваха с така наречените калобрани, които адски помагат за оставащата зад колата водна струя. Сега за всички коли това е екстра. Бахти злето! Четири калобрана струват сигурно 1 лев пряко сили на производителя. А работата е там, че нямам нищо против цената на колата да е 200 или 300 лева повече, но нека тъпите гумени глупости станат част от серийното оборудване на всеки автомобилен производител. Срамота е, деба! Най-малкото защото безопасността при мокро време със сигурност ще е много по-висока. И даже не е срамота - грехота е да рискуваш пасивно човешки животи за 1 лев.

tomtom е супер зле! Той буквално не знае къде се намира. Използвах го във Виена и се справи страхотно. Но тук почти за нищо не става. Не знаеше къде е Боженци, а с координатите, които взех от Google Earth и му зададох, се оказа че трябва да е на 25 километра на юг от Шипченския проход. Отделно се оказа, че според tomtom (който при пристигане го разпозна като Bozhentsi) и bgmaps Боженци се казва Боженците. Според Google Earth и Google резултатите, Боженци си е Боженци. Не знам кога ще се въведе унифицираното изписване на български имена на латиница в световен мащаб, но много би ме улеснило, вместо да се чудя как да изпиша ш, з, я, ю и други подобни.

В комплект с глупостите на tomtom, пътната маркировка хич я няма. И картите на Домино също хич ги няма. Даже за тях мога да кажа само “бахти малоумната работа”! Следвайки аналоговата им карта, след като GPS–а спря да е използваем на подбалканската, се озовахме в Трявна. Връщането обратно и няколкото питания, с които загубихме час, ни изведоха на пътя за Търново и така 15-на километра по-нататък, най-накрая видяхме единствената табела, посочваща накъде е Боженци. Изобщо не ми е ясно, ако чужденци дойдат да търсят това или друго подобно поселище, как и къде ще се озоват накрая.

Самото Боженци е от онези селца, в които освен да ядеш и пиеш по цял ден и то не повече от два дни с много зор, няма какво друго да правиш. Аз поне не бих издържал там повече от два дни. И затова програмата си започна както си му е реда - с бухване в хитро кръстената механа “Боженци”. Когато човек не е ял цял ден, идва синдромът на гладното око. А по-късно през нощта идва синдромът “Олеле, умирам”. В кръчмата цените са софийски. Изглежда тя се управлява семейно, защото няма кой знае какъв персонал, освен чичката и пичката, ако позволите така просташки да се изразя.

Салатите са поносими, мешената скара е като на сватба - и на вид и на количество. На картинките, естествено е друго, но шишчето представлява 1/3 от нормално шишче с 2 месца на него, кърначето не е завита осмица, а завита нуличка. Каренцето е около 6 сантиметра дълго и 3 широко. За сметка на това краваят е от онези неща, с които можеш да преяждаш, преяждаш, преяждаш, докато не се пръснеш като оня в “Седем”. Наливното вино според пичката било силно, но когато го отпих, разбрах че спокойно могат да отлющя две кила без да усетя дори леко опиянение - по-разредено вино в живота си не бях срещал! По-скоро бих го нарекъл студен билков чай - наситеният аромат на билки и плодове беше най-силната му отличителна черта.

Хотел Божена (Bogena), е точно преди табелата за селото. От него до центъра е малко повече от половин километър. Рецепционистката каза да не ходим с колата, защото ще си разбием окачването, но не я послушахме. И добре, че не я послушахме, защото не мога да си представя как щяхме да се върнем пеша в непрогледния балкански мрак и ръмящ дъждец. Абсурд. В последната година и половина съм си позволил не повече от три пъти да карам след като съм изпил една бира, но този път карах след 3 бири и една ракия. И макар съвестта адски да ме гризеше и да се чувствах супер гадно като престъпник, другият път в аналогична ситуация пак ще направя така. Ще ходя аз в гората посред нощ в непрогледен мрак и дъжд пеша, аре мерси!

Хотелът е две звезди. Малко е странен, защото нашата стая беше в отделна двуетажна вила с общо 6 стаи в нея. Архитектурата на стаята беше най-недоклатеното и недомислено нещо, което съм виждал. Двете легла бяха несиметрично разположени, а между ръба на едното и бюрото с телевизора имаше педя и половина разстояние. Банята пък беше голяма точно колкото стаята. По-голяма хотелска баня също никога не съм виждал. И макар първоначално да се стресирах, веднага се накефих. Супер е когато имаш по един метър от всяка страна свободно пространство около тоалетната чиния, а пред огледалото можеш да се въртиш разперен без да събориш нищо. Жалко, че в новата къща няма да имаме толкова голяма баня - би било чудесно.

Вечерта в ресторанта имаше дискожокер, който отдавна беше прехвърлил петдесетака и веселеше с фолк и диско от 90-те някаква група варненски младежи и девойки. Особеното в професионалното боравене на жокера с апаратурата и вероятно негов личен почерк беше рязкото прекъсване на песента на 2/3 от продължителността й и пускането на тотално несъвместима следваща такава. Една подобна комбинация беше пайдушко хоро -> ластмаки джастмаки герап у -> Soldier of fortune.

Закуската е от 8:30 до 10:30. в 10 на “блокмасата” нямаше съвършено нищо. Имаше 5-6 празни чинии, които съдържаха 3-4 кубчета сирене, 2-3 парченца краставица, 2 зелени мандарини, 5-6 прегорели бутер банички, 3 парченца кекс и чиния с няколко масла и конфитюрчета. Нямаше салфетки, нямаше вилици, нямаше чаши, машината за шварц беше празна. В една чиния имаше 5 родни пакетчета билков чай извадени от кутия и едно Twinings горски плодове. От тропнатата върху масата машина за вода налях в картонена чашка гореща такава и пихме по един чай, изяждайки 2 от 3-те парчета кекс и една от прегорелите бутер банички.

По-късно на “блокмасата” се появи панер с десетина филии бял пуфкаф леб. Всичко друго вече беше тотално изчерпано. Периодически слагам “блокмасата” в кавички, защото всъщност дискожокера снощи беше разположен върху нея. Разбира се, всеки има свои очаквания и всеки може да предлага в хотела си каквото иска, но лично от голям комплекс на пичка си майна, съдържащ двузвезден хотел, пардон - двузвезден СПА хотел (как се връзва ВИП екстрата СПА и две звезди сега-засега ми е мистерия), с ценови таг за двойна стая от 86 лева, еми да го еба, очаквам мъничко повече. Ако не друго, персоналът беше любезен. Но пък рецепционистката имаше доста мръсна коса.

На връщане се отбихме в дряновския манастир. Т.е. отбихме се отпред и обиколихме сергиите, другото беше затворено. На сергиите видях уникално чудо на техниката - Исус, който пулсираше с въртящи се отзад светлини. Ако го видя вечер в голям мащаб ще се кълна в майка си и баща си, че съм видял летяща чиния и са ме похитили сиваците.

После минахме през търновския мол. Освен пинизчийската идея с шадравана в мазето, в който от тавана по едни кабели текат води, друго няма. Стандартните магазини от софийските молове, но в по-малък мащаб. Имаше и свободни площи. Посещаемостта е рехава и май предимно заради пикадилито. Ташак.

Снимки към поста няма, защото нямаше какво да се снима.

Едно мнение по „Боженци

  1. Сатията ме накара да се посмея искрено. Обаче нещата в Боженци никак не са за смях. Винаги съм се чудела какво толкова му харесват на това Боженци и защо се счита за модерно да ходиш там, името ли „Боженци“ звучи звучи интелигентно или какво … Ами то си просто едно село без никакви забележителности-нито исторически , нито природни – нито река, нито море, нито планина дори … Героизъм е, че сте издържали цели два дни. Поздравления!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.