Бедността в България и по света

Бедността безспорно е проклятието на 21-ви век. Всеки се опитва малко или много да бъде солидарен към бедните хора, които просят. Всеки иска да помогне по някакъв начин, но никой не иска да бъде точно на тяхното място. Най-малкото, защото повечето хора просто не ценят бедните. А бедните също са хора с големи мечти и за разлика от повечето от нас, те ценят живота и малкото, което имат, много повече от всички нас.

Представете си малко дете как се радва на новата си играчка. Представете си как се усмихва, как се смее. А след това си представете сираците. И как те се радват дори и за една филийка хляб. Представете си тяхна мъка в очите им. А те не са виновни. Никой не избира семейството. Никой не си избира съдбата. Въпреки това, повечето хора ги гледат с презрение. Защо се питам аз? Те не са ли хора?

И пак на тази болна тема… бедността. Хора в африканските страни умират всеки ден поради една причина - липсата на каквито и да било средства. Дори и за храна. Те нямат шанс нито да учат в колеж, нито да имат едно нормално семейство. Те се борят. Борят се за оцеляване. А това не е Сървайвър, това е живота.

Хората, които са бедни нямат нужда от съжаления. Нямат нужда да бъдат гледани с презрение. Имат нужда от помощ. И кой ще им помогне, ако не ние? За това следващия път, когато видите някой да прости, оставете му поне 20 стотинки. За вас може да не са нищо, но за просещия човек са много. Нека бъдем по-добри, нека бъдем по-солидарни.

Доброто няма да дойде само, доброто ще дойде, когато всички ние започнем да го правим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.