Pink Floyd – Reunion никога няма да има!

Pink Floyd са гениални с това, че съчетават поезия и музика в едно. В един определен период обаче Роджър държи текста да е по-силен и песента да представлява съвкупност от гениална поезия и не чак толкова забележима музика. На другата крайност е обаче Дейв Гилмор, който твърди, че са ги запомнили с разтягането на една мелодия в четири различни варианта в различните моменти на песента. Според него текста може да е малко и качествен.

Това е една много сложна за расъждения и размисъл ситуация. Всички мнения на феновете на Pink Floyd могат да бъдат само строго пристрастни и субективни. Аз лично също съм на мнението, че ТЕ са Pink Floyd и заради гениалната музика, не само текста. За писането на текст и музика ще стане дума малко по-долу. Та…в общи линии много от феновете на Pink Floyd са разделени на два лагера. Лагера на човешкото олицетворение на злоба - Роджър Уотърс и олицетворението на един човек, който просто обожава музиката - Дейвид Гилмор.

Стената
Много хора вярват на думите на Роджър Уотърс, че той пише повечето от музиката и текстовете на Pink Floyd, дори с наглост твърди, че е написал целият The wall. По неговите думи се водят и медите…в Wikipedia е записано, че е писал повечето парчета. Само дето историята с The wall е малко по-различна. Да, той е преработил доста от нещата за крайният вариант на The wall, но основната идея за този емблематичен албум е композирана от Дейвид Гилмор.

Албумът се казва Under Construction (The wall - demo) и излиза пост-фактум, едва след като The wall е на пазара. Голямата уста на Роджър Уотърс и глупостите, които бълва тя се харесват на журналистите. И така в аналите на музиката и до ден днешен си пише, че композитор на “стената” си е Роджър Уотърс…а Дейвид Гилмор не предевява претенции защото след толкова много разпри му е писнало да се занимава с глупостите на некадърния певец Уотърс.

“Аз и ти имаме различни пътища”
С тази реплика Уотърс се обръща към Гилмор. Шокиращо обаче той с тях иска да каже просто, че напуска Floyd. Заявява най-безцеремонно, че той е Pink Floyd и никой няма да го замести. От тук нататък мнението на всеки човек отново е строго индивидуално. Някои хора казват, че е бил прав, други казват обратното. Факт е обаче, че има глад за текстове. Дейвид и Роджър поемат в различни посоки…с разликата, че единият се опитва да съсипе това, което толкова хора обожават, а другият се опитва да изгради една нова ера.

Reunion
Малко по-късно идва моментът за “No more exuses”. На една сцена застават Дейвид Гилмор, Роджър Уотърс, Ник Мейсън и компания за да се опитат да възродят по един много сложен начин вече погребаната група, която е повлияла на музиката в глобален мащаб. На концерта, който е своеобразен Reunion за Пинк и Флойд (Роджър и Дейв) с фалшиви усмивки двамата главни герои карат публиката да изпадне в екстаз. На всички им е ясно, че reunion никога няма да има. Истинските фенове не могат да бъдат заблудени.

Няколко години по-късно…
…вече всеки е поел в своята посока. “Писателят уби героят, който създаде” и “Всяка велика група свършва с разпад” са част от тъмните заглавия на таблоидите и вестниците по цял свят. Вече Pink Floyd е просто една ера. Едно погребано величие в световната музика. Роджър още продължава да си мисли, че е най-гениалният музикант на света и търси своето признание.

Дейвид Гилмор продължава да радва феновете си със невероятно добрите неща от соловата си кариера. Турнето “On an Island” радва почти всички хора. С пропитите в песните му “floyd” мотиви напомня на хората за вече несъществуващата официално група. Ник Мейсън от време на време се появява в шоу програми и дава интервюта. Всяко едно негово интервю изразява недоумение за постъпките на Роджър Уотърс. А Роджър с всяка своя изява показва егоизмът, глупост и обида…обида от това, че не е получил признанието, което мисли, че заслужава.

Феновете
Без значение колко са добри и лоши Дейв, Роджър и компания, ние феновете на Pink Floyd винаги ще продължим да слушаме гениалната музика, която те създадоха. Дори раделени на два лагера, трябва едно нещо да ни свързва…и това е любовта към музиката на Pink Floyd.

…а това е може би най-емоционалният ми постинг. За добро или за лошо трябваше да го напиша. Съжалявам ако по някакъв начин съм засегнал някой привърженик на Роджър Уотърс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.