Както по-наблюдателните ми приятели вече знаят, от неотдавна съм горд собственик на лаптоп MSI Wind (бял, а не женския розов ) от електронния магазин на Stemo. Досега не бях се докосвал повече от 5 минути с ултрамобилен ноутбук, и затова съм прясно и сериозно впечатлен. Приятно — ясно от какво: малък, тънък, сладък, лек, красив, не тежи нито на раницата, нито на корема… В сравнение с конкуренцията има малко по-голям екран, немалък твърд диск, цял гигабайт RAM.

Първият и най-съществен минус, за който трябва да кажа точно в този писмовен момент, е, че клавиатурата не е супер удобна… Това, което най ме изнервя, изненадващо не е нейният размер (макар че, честно казано, не си представям каква мъка е с още по-малките конкуренти), а тъпото разположение на един много използван от мен бутон - Ctrl (освен копи-пейст и т. н., с него сменям и езика). На неговото традиционно най-ляво място производителите са сложили събратът му Fn, който е полезен и често използван, но не чак толко…

За аутсайдърите, които пишат на БДС, трудност създава и липсата на червени буквички… Макар че аз вече съм горе-долу свикнал благодарение на другия си лаптоп (с нормален размер), нацелването на сляпо е малко затруднително с по-малките бутончета.

Другият минус, който всъщност ми беше по-изненадващ, е лошият звук от говорителите… Толкова лош, че когато е на бюрото ми, компютърт си стои с включени тонколони. От което малко губи идеята за мобилност.

Като стана дума за мобилност… накрая, но не последно място, идва място за най-съществената болка (и зов за помощ!) — която вероятно обаче се дължи на лична некадърност или карък. Въпросът е, че прекрасният минилаптоп с име като вятъра лесно и бързо хваща всякакъв безжичен интернет по офиси, кръчми и други потайни места… но не и вкъщи. За справка, рутерът (който сигурно е коренът на злото) не е чак толкова куче-марка — Buffalo WHR-HP-G54, и с него успешно са тествани още три компютъра и един телефон…