Как кухината се запълва

Седя си умно и разсъждавам върху теми простиращи се в тясното пространство между капещия кран в кухнята (ще го оправя, но утре), и възможността, и начините за създаване на междузвезден кораб, и шансовете това да се случи в моя живот. По възможност преди съм изперкал напълно, ако може, моля! И както си седя и се усещам един такъв лек, лек, та чак празен. Абе направо кух.

А защо е така, споделям в следващите редове.

Защото в същото време слушам превъзходна музика. А аз не съм създал и вероятно никога няма да създам такава.

Защото се загледах в картината пред себе си (масло, фламенко танцьорка във вихър, много цвят и страст). А аз не съм създал нищо подобно, няма и да се случи.

Кухината ми между другото взе да се запълва! Сетих се, че имам две дъщери и чудесна съпруга. И се сетих, че щерките съм ги създал аз и никой друг не може да създаде такива. А моята добра половина е най-добрата половина на света!

Помярвайте, преминах през двете настроения в рамките на времето, необходимо да ги опиша!

Е, това е. До утре.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.