Картини от Балканите (1906)

Не приемайте този пътепис за „чиста монета“, но помнете – медалът винаги има две страни.

“В прохода Шипка се проведоха най-кръвожадните боеве между Турци и Руснаци през 1877г.

Проходът е тесен, положен върху черни камъни. Местността е дива и залесена. Тук и там, ако се вгледаш, ще видиш буренясалите окопи, от които противниците са стреляли един срещу друг. По склоновете има загладени и наобиколени с камъни издутини, сякаш гигантски къртове са ги изкопали – гробовете на войниците. Има и едно гробище, но оградите му са вече изпадали и никога повече ремонтирани, кръстовете са полегнали накриво или изцяло паднали, гробовете са покрити с бурени, няма и едно цвете. Премного сълзи са били изплакани, когато офицерите са били положени да почиват в мир, сега са вече забравени.

По-голямата част от деня прекарах, яздейки през българските селца. Къщите са ниски, с огромни покриви – стигаха доста надалеч и осигуряваха голяма сянка. Гроздови гирлянди поставяха ръцете си връз малките улички. Трябваше само да се изправя на седлото си, за да откъсна гроздето, което толкова често ми беше предлагано от селяните. По продължение на криволичещия път имаше стотици дори хиляди дръвчета.

Останките от турските дни бяха също на лице. Облеклото на селяните беше повече турско, от колкото европейско. Носиха се обагрени тюрбани. Хората, по раса българи, бяха често мохамедани по религия – реликва от много отдавнашно принуждение. Турците, след като са покорили народа по тези земи, са го принудили да приеме Исляма като религия. С течение на времето поколенията, които са наследили това, са станали мохамедани. Сега турчинът го няма и българинът е свободен, но тъдява, все още се клани на мохамеданската вяра и мрази своя брат – българина християнин.

И така, пристигнах в Габрово – град с турски вид, с повече джамии от църкви. Много енергично място, в което търговията на кожи и вълна процъфтява. Гостилницата, в която отседнах беше мръсна, и цената от 3 франка беше прекалена. Имах и проблеми с храната, защото там бяха пости. Подкупих един стар турчин, който не се интересуваше от християнските им схващания, да ми намери малко риба – 4 чироси скумрия. Това, къс хляб и една стомна вино бяха отредени за мен и моя придружител като вечеря.

Пет часа сутринта е и се тропа по вратата на моята стая. След десет минути бях в двора на гостилницата, където бяха четирите коня, наети от мен още миналата вечер. Най-добрия рампов жребец избрах за себе си, а следващия добър дадох на придружителя ми. От последните, оставих на нашия гид да избере, кой ще е за него и на кой ще сложим багажа. Нямаше закуска, а само малка чаша кафе, която можеше да напълни два напръстника. След това направо на седлото и потеглихме на зазоряване…

С песен на уста, поздравявахме селяните по нивите – видяхме и търговци, овчари, омъжените жени не губеха време и тъкаха вълна, а девойките носеха червено цвете в косите си, като реклама, че могат все още да бъдат спечелени.

Яздихме бързо, защото исках да приключим с по-трудната част от катеренето още преди жегата. След четири часа бяхме в началото на прохода. Гостилница наблизо предлагаше бъркани яйца и черен хляб за закуска. Хапнахме и потегляме отново.

В началото пътят беше широк и лесен. След това се стесни и стана неравен. Конете бяха затруднени. На места слизахме и ходехме сами. Имаше пътеки, които водеха към гората, от времената на битките, по които войниците е можело да се изкатерят и заемат позиции срещу турците на високото. Изкачихме се по една могила, където е било руското централно командване. С невероятни усилия успяхме да се качим и до един топ, поставен да пази прохода.

Преди двадесет и осем години ехотата от мощните канони са отеквали в целия проход. Руснаците от север, турците от юг, са се срещнали на този планински път. Ужасна битка се е водила по тези склонове. Позиции са били печелени и губени отново. Руснаците са били безстрашни пред смъртта. Една от битките е продължила 7 дни. Последната е била през зимата в мъглата. Руснаците превъзхождали турците по численост.

Било е безсмислено да се бият. Това, което останало от тях, 32 000 човека, се предали. Там сега има издигната прекрасна Руско-Гръцка църква в чест на победата. На масивния купол стой кръст от чисто злато. Може да го видиш как блести дори от 20 мили.

Няма обаче нищо, което да напомня за плячкосванията, грабежите и пияните оргии на руските войници, когато навлезли в селото.

Един стар човек ми разказа няколко тъжни истории. “Ах,” , каза той “турците ни направиха много бели, но никога нещо толкова лошо като руснаците.” “Но пък сигурно сега си доволен,” казах аз “че турците бяха прокудени и България е свободна?” “Не чак толкова.” отговори той “когато турците бяха тук, данъците бяха по-леки, сега са повече. Тогава имахме по-голям пазар, за продуктите си – имахме цяла Турция. Сега сме различни държави и те се опитват да не ни допускат да търгуваме там. България е малка и другите държави слагат големи такси на нашите продукти. Може би беше по-добре преди.” (Всички случайни асоциации с падането на комунизма са разрешени)

Нашият гид беше словоохотлив и също разказваше истории за отминалите времена. Било нещо съвсем нормално например, турски войник да вземе цървулите от българин и насочвайки пистолет към него, да го накара да каже “Алаах ти ги даде!”

Използвани източници: Pictures from the Balkans (1906) Fraser, John Foster, Sir, 1868-1936

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.