От три години ходя винаги да гледам абитуриентите на Априловската гимназия или по-точно ходя да гледам абитуриентките, но тази година когато отидох нещата седяха по различен начин хората, които видях там не бяха само абитуриенти бяха едновремешните ми съучениците от основното ми училище.

Почувствах се някак странно, защото знаех какво следва и някак не можеш да повярвам, че това се случва. Петте години в гимназията бяха минали все едно на един дъх и утре ме чакаше и мой бал.

Нямаше какво да ме притеснява всичко си беше наред костюма, обувките, но въпреки това се чувствах странно защото знаех, че това ще е края. Края на много ценни моменти в училището.

Както и да е бала дойде още по-бързо от колкото си мислех. Цялата тарапана за мен започна към 4 часа на, когато отидох да се гласа. Към 5 тръгнахме с Йовко и сестра ми към мястото на срещата с дамата ми за бала, която изглеждаше страхотно макар и малко притеснена като мен.

След това отидохме да вземем класната, но нещата не се получиха както си ги представяхме защото Марто и Ивка закъсняха с около половин час, но както и да е важно е че всичко беше наред накрая. След това ходихме на площада след това в ресторанта. Няма да ви разказвам целия бал, защото ще трябва да си изтъркам клавиатурата.

Но най ценните моменти от бала бяха когато DJ-ят пусна песента батальона се строява и всички бяхме прегърната и се чувствахме като едно цяло. Има и още нещо който искам да спомена и това е едно мой обещание, на пук на това, че не давам обещания този път го направих, а именно обещание: ”Бригада за винаги!”.

А сега малко все едно съм зел оскар, но трябва да го кажа благодаря на класа си, който е най-страходния на земята на приятелите ми, които са били с мен винаги и накрая.

НЕ на последно място благодаря на Йовко, който търпеливо ме изтърпя и ме закара с колата си на бала и ме изчака близо час и половина пред класната, благодаря му и затова, че се превърна в мой личен фотограф и ми ходи по петите за да ме снима.