Измина точно една седмица от последната изпушена от мен цигара. Наясно съм с болезнения факт, че това е само началото на един много дълъг процес на борба между волята и лошия навик. През изминалото време изчетох доста материал по въпроса свързан с отказването на цигарите.

Видях, че много хора са правили неуспешни опити да прекъснат тютюнопушенето и това ме мотивира още по-силно.

В общи линии през изминалата седмица се полюбувах на следните предимства по време на отказване на цигарите от дневния ми ред:

Частично възстановяване на обонянието ми и вкусовите ми възприятия, което ми позволява да се наслаждавам на или отвращавам от емитираните във въздуха миризми, както и да си похапвам с по-голяма наслада. Именно това ми липсваше най-много докато пуших.

Започнах да спестявам малки суми. Надявам се изпразненото от кутията цигари място в джоба ми да се замени от същата по обем пачка с банкноти. В повечето случаи парите ми идваха по-малко именно заради скъпите цигари.

Пуших Victory от около 4.60 BGN. Един приятел каза, че няма да ги усещам спестените пари. Напротив. Вече ги усещам доста добре и даже мисля скоро да си правя обновяване на компютъра финансирано от въпросните спестявания. Дрехите, кожата и косите ми вече не миришат на тютюн, респективно не натрапвам неприятни за непушачите у дома миризми.

Като се замисля, миризмата на овъглени махорки по дрехите никога не ме е радвала особено много (още повече през зимата след като се върна у дома с вмирисани до нетърпимост дрехи). Прекъснах напълно употребата на алкохолни напитки. Какво по-добро от това да си постоянно под свой контрол, а не под този на някакви жалки опиати, които замъгляват частично съзнанието ти и те карат понякога да изглеждаш смешен.

Освен това се измъчих малко или много от следните нодостатъци по време на отхвърлянето на фаса:

Неколкократните (малко на брой за сега) желания да запаля цигара въпреки някои сериозни стресови моменти през кратката седмица. Тези желания ги морях с фразата “ако още бях пушач сега щях да запаля цигара, но вече не съм”. Колкото смешно да изглежда фразата, аз успях да я накарам да работи за мен.

Вчера ми се случи по навик като си излюспих тиквените семки в шепата да се огледам около себе си за кутията ми с цигари, но веднага след това се опомних. Превърнах се в магнит за опитите на пушачи от обкръжението ми да ме провокират да се върна към цигарите. Издържах на точно четири провокации.

Открих, че в някои случаи колкото са нетолерантни непушачите към пушачите, толкова нетолерантни са и любителите на табакото към отхвърлящите го. Според някои непушачи да им отнемеш порока е равносилно на това да откраднеш икона от църква. Още на втория ден започнах да се тъпча прекомерно с разни храни, между които - доста сладки. Ще се радвам това скоро да се нормализира.

Може би похапвам повече, защото вкусовите ми рецептори започват да се възстановяват и вече яденето ми се струва дори по-вкусно. Ако продължа така скоро ще увелича килограмите драстично. Тютюневият дим започна да ме дразни твърде скоро и се превърнах в пасивен пушач.

Също така станах свидетел и на някои промени с неизяснени предимства или недостатъци, между които:

Силно намаля желанието ми да кисна по заведения заради това, че у дома цигари не се пушат. Започна да се появява у мен желанието да излизам повече на открито. Увеличих гледането на филми… у дома. Гледах някои много добри и някои супер безвкусно създадени кинопродукции.

Започнах да правя елементарни физически упражнения за да намаля негативния ефект на увеличения ми апетит. Не съм сигурен колко сериозно ще ги правя за в бъдеще, защото никога не съм бил сериозен в такъв тип активност.