Pink Floyd са гениални с това, че съчетават поезия и музика в едно. В един определен период обаче Роджър държи текста да е по-силен и песента да представлява съвкупност от гениална поезия и не чак толкова забележима музика. На другата крайност е обаче Дейв Гилмор, който твърди, че са ги запомнили с разтягането на една мелодия в четири различни варианта в различните моменти на песента. Според него текста може да е малко и качествен.
Това е една много сложна за расъждения и размисъл ситуация. Всички мнения на феновете на Pink Floyd могат да бъдат само строго пристрастни и субективни. Аз лично също съм на мнението, че ТЕ са Pink Floyd и заради гениалната музика, не само текста. За писането на текст и музика ще стане дума малко по-долу. Та…в общи линии много от феновете на Pink Floyd са разделени на два лагера. Лагера на човешкото олицетворение на злоба - Роджър Уотърс и олицетворението на един човек, който просто обожава музиката - Дейвид Гилмор.
Стената
Много хора вярват на думите на Роджър Уотърс, че той пише повечето от музиката и текстовете на Pink Floyd, дори с наглост твърди, че е написал целият The wall. По неговите думи се водят и медите…в Wikipedia е записано, че е писал повечето парчета. Само дето историята с The wall е малко по-различна. Да, той е преработил доста от нещата за крайният вариант на The wall, но основната идея за този емблематичен албум е композирана от Дейвид Гилмор.
Албумът се казва Under Construction (The wall - demo) и излиза пост-фактум, едва след като The wall е на пазара. Голямата уста на Роджър Уотърс и глупостите, които бълва тя се харесват на журналистите. И така в аналите на музиката и до ден днешен си пише, че композитор на “стената” си е Роджър Уотърс…а Дейвид Гилмор не предевява претенции защото след толкова много разпри му е писнало да се занимава с глупостите на некадърния певец Уотърс.
“Аз и ти имаме различни пътища”
С тази реплика Уотърс се обръща към Гилмор. Шокиращо обаче той с тях иска да каже просто, че напуска Floyd. Заявява най-безцеремонно, че той е Pink Floyd и никой няма да го замести. От тук нататък мнението на всеки човек отново е строго индивидуално. Някои хора казват, че е бил прав, други казват обратното. Факт е обаче, че има глад за текстове. Дейвид и Роджър поемат в различни посоки…с разликата, че единият се опитва да съсипе това, което толкова хора обожават, а другият се опитва да изгради една нова ера.
Reunion
Малко по-късно идва моментът за “No more exuses”. На една сцена застават Дейвид Гилмор, Роджър Уотърс, Ник Мейсън и компания за да се опитат да възродят по един много сложен начин вече погребаната група, която е повлияла на музиката в глобален мащаб. На концерта, който е своеобразен Reunion за Пинк и Флойд (Роджър и Дейв) с фалшиви усмивки двамата главни герои карат публиката да изпадне в екстаз. На всички им е ясно, че reunion никога няма да има. Истинските фенове не могат да бъдат заблудени.
Няколко години по-късно…
…вече всеки е поел в своята посока. “Писателят уби героят, който създаде” и “Всяка велика група свършва с разпад” са част от тъмните заглавия на таблоидите и вестниците по цял свят. Вече Pink Floyd е просто една ера. Едно погребано величие в световната музика. Роджър още продължава да си мисли, че е най-гениалният музикант на света и търси своето признание.
Дейвид Гилмор продължава да радва феновете си със невероятно добрите неща от соловата си кариера. Турнето “On an Island” радва почти всички хора. С пропитите в песните му “floyd” мотиви напомня на хората за вече несъществуващата официално група. Ник Мейсън от време на време се появява в шоу програми и дава интервюта. Всяко едно негово интервю изразява недоумение за постъпките на Роджър Уотърс. А Роджър с всяка своя изява показва егоизмът, глупост и обида…обида от това, че не е получил признанието, което мисли, че заслужава.
Феновете
Без значение колко са добри и лоши Дейв, Роджър и компания, ние феновете на Pink Floyd винаги ще продължим да слушаме гениалната музика, която те създадоха. Дори раделени на два лагера, трябва едно нещо да ни свързва…и това е любовта към музиката на Pink Floyd.
…а това е може би най-емоционалният ми постинг. За добро или за лошо трябваше да го напиша. Съжалявам ако по някакъв начин съм засегнал някой привърженик на Роджър Уотърс.