Снощи се прибрах по тъмно и отстрани на блока ми (където не е много осветено) се чу злобно ръмжене - някаква улична мастия с малки кучета ми се беше озъбила, готова да ми връхлети. Върнах се назад, естествено и заобиколих от другия край на блока, като успях да се прибера благополучно този път (за щастие). Тръпки ме побиват като се замислих какво щеше да се случи, ако някое от детенце се бе натъкнало на вредителя...

Тъй де, кой съм аз, че да преча на Нейно Величество - БГ Кучката? Нали не се ползвувам с нейните привилегии и не получавам като нейната любов? Нали ако убият човек присъдата е условна, а ако убият ШИБАНА УЛИЧНА МАСТИЯ присъдата е ефективна?

Богът БГ Куче получава любовта. Този който защитава децата си получава омразата. Той е лошият. Той е убиецът. Кучето е добричко, просто хората го озлобили и за това разкъсало. Ще съберем пари и ще го пратим на почивка в Швейцария - защото сме мили и добри природозащитници. Защото глупавите емоции ни водят, а не разума. И жалкото е, че децата си патят от нашия акъл.

Кучето може и да няма човешки разум, но едно нещо го прави по-хитро от природозащитниците - то никога не би пожертвало своя собствен вид за сметка на друг. Особено за по-низш, който убива жестоко децата му. Кучето си ги пази инстинктивно - то ръмжи, готово да ги защити, без да го е грижа за последствията. Олигофрените природозащитници обратно - хвърлят си труда и парите да защитават тези видове, които им хапят челядта.

Природозащитниците живеят опиянени в някаква илюзия, в някаква утопия извън времето и пространството на действителния свят, в която всички кучета са безобидни и мили пинчерченца, които не вършат никому зло. Ако някой посмее да ги докосне с пръст - той е дяволът и трябва да бъде наказан. Ето малко късче действителност:

Ще ви кажа една тайна, природозащитници. В природата равенство НЯМА. Кучешкият живот НЕ Е РАВЕН на човешкия. Щом уличните кучета имат ПОТЕНЦИАЛЪТ да убиват нашите деца, трябва да бъдат ЕЛИМИНИРАНИ - това поне можем да направим безболезнено - за разлика от кучетата.