Оставам, ама ми се заминава

Оставам, ама ми се заминава,
за слава – не ми се занимава.

Това пееха в една своя песен Ъпсурт.

Оставам, ама ми се заминава

А много хора заминаха - според изчисленията на Националния статистически институт, всяка година от България емигрират 20 000 души.

И аз имах реалната възможност да емигрирам. Но не го направих. Защо ли?

Може би, защото съм глупав и ми се живее в държава в която ще получавам заплата, голяма колкото социалните помощи в други държави.

Може би пък, ми е забавно да съм заобиколен от бюрокрация, при която нещата или не се случват изобщо; понякога се случват, но за няколко години; в хубавия вариант се случват бързо и лесно, но при наличието на пари под масата.

Всъщност може би, ми е приятно бягайки пред блока от нападналата ме глутница изгладнели кучета, да се спъвам в боклуците хвърлени през терасата от съседите ми от 4-тия етаж.

Знам ли, може да ми, доставя мазохистично удоволствие, на всеки 4 години да избирам правителство и президент, които в последствие да излезе, че са били или агенти на ДС, или че имат хиляди любовници. Може да ми е готино да разбера, че всъщност за пореден път съм избрал, най-големите измамници и престъпници, мислещи за всичко друго, но не и за мен.

А всъщност може би не емигрирах, защото:

Не ми се отива в друга държава, където да ме гледат отвисоко, само защото не съм се родил в същото село като тях, а съм от някъде другаде.

Не ми се живее скучен и досаден живот, в който най-голямото забавление да ми е гледането на телевизия, изкривен от работа вечер.

Не ми се мият чинии, не ми се продават вестници, не искам да работя работа, за която ми плащат по-малко от колегите ми, само защото съм от чужда държава.

Не искам единственият ми начин да общувам с приятели и роднини, да минава през GSM или Интернет.

Не искам да не мога да ям сирене, лютеница и да не мога, ако искам вечер да изпия една ракия с шопска салата.

Не искам да не познавам съседите си, даже и да си хвърлят боклуците си през прозореца и да не ги е еня, за помиярите пред блока.

Не искам да оставям България да изгние без млади хора. Не искам да казвам, колко са зле нещата в България, не осъзнавайки че аз и другите 19 999 сме една от причината това да се случва, оставяйки родината, точно когато най-много се нуждае от нас.

Не искам да не съм си вкъщи.

Това да останеш или да емигрираш е лично решение и не виня тези, които са го направили - сигурно не им е било леко. Аз обаче засега съм тук и като че ли не съжалявам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *