Някои от обществено изявените мега-идиоти са сред любимите ми представители на онази специфична порода хора, които винаги са антипатични на всички. Амбициозни, самоуверени, напористи и нямат никаква елементарната способност да се учат от миналия опит и да се вслушват в по-мъдрите от тях.

Участват активно в обществения живот и изразвяват мнение, подкрепят каузи, напират да бъдат полезни, искат внимание. Често говорят от първо лице, като изтъкват Аз-ът, Аз това, Аз онова. Включват се във всевъзможни калзи и неистово ги подкрепят - като полудели.

Благотворителност, политика, "граждански" инициативи - участват навсякъде, където има възможност да блеснат. Има и изключения - подкрепят едно или друго "за идеята" или защото са видели, че има други, които го правят...

Някои към Аз-ът добавят и някоя друга дума, най-вече нещо, което да подкрепи авторитета им.
Често цитират - за по-голяма убедителност. Обичат да се позовават на чужди мисли и по правило нямат собствени. В лошия случай повтарят дословно каквото са чули по темата, с която са се ангажирали, а в най-добрия леко надграждат чуждата идея.

Резултатите винаги са едни. Подкрепят нещо без да мислят какво правят. Изобщо мисленето им е проблем. Някои от тях имат блогове и въвличат и други в собственото си малоумие. Други предпочитат да се изявяват пред жива публика - очи в очи. Трети съчетават всички възможности за самоизтъкване.

Рядко казват, че са сгрешили (почти никога), а след това тихомълком започват да подкрепят нещо друго. И пак, и пак.

Не умеят да се учат от грешките си. В най-добрия случай не повтарят точно същото, в което вече са се провалили - ако съвпадат мастото и действащите лица, тези усещат, че работата ще се омаже както е станало предния път. Но други ли са хората... Давай, там са - да помагат за идеята :)

Пошегувах се. Не ме дразнят, но са идиоти.