Дългата фоторазходка

Не, никой не се е преселил в по-добрия свят. Даже напротив, но има лека прелюдия.

Преди “дългата” фоторазходка, след 24+ часа uptime се озовах в Халбите с Мими. Забележката, че не пие бира в нормални количества не търпи извинения и оправдания, но все пак благодаря за смисления разговор и кадрото, за което май не попитах дали получавам разрешение да го публикувам, но…как да е.

Заради по-горе написаното закъснях с ~девет минути за уговорената среща с Ясен, Гери, Ники, Емуто…и новото попълнение (надявам се да бъде прието това попълнение добре) — Любо. Защо казвам “дългата” ли? Защото…на практика този път не снимахме почти нищо. Тръгнах с болни амбиции да си взема SD карта, после премислих за филтър, сетне се спрях на нов обектив…на края се озовахме в Лучано. Там се заседяхме, което не беше целта на разходката, но в тези жеги, толкова време не се бяхме виждали всички заедно…и позаседнахме за пет часа, като накрая останахме само аз, Емуто, Ясен и Любо…те пък затвориха кръчмата, която никога не ни е сервирала прилични сметки. Все някакви наглеещи суми, но това е друга тема, вероятно за друга публикация

Накрая май на Емуто умората му дойде в повече. Продължихме с Любо и Ясен към дивака, но поради твърде малкия час около един, един и нещо…всеки си пое в посоката. От фоторазходката запечатах ценни кадри. На един от тях е Ники, но той упорито отказва да ми позволи да го публикувам.

Надявам се следващите разходки да са в такъв, ако не и по-стабилен колектив, но ако може едва след разходката да засядаме на лочене на бири

П.П. Ако си мислите, че е трудно да обърнете Емуто — не, не е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *