Така и не можах да забравя въпроса си към художника, с когото се запознахме в еко-селото Дюселкилде, само на два часа път от Копенхаген:
- "Имате ли зайци???"
- "Естествено," отвърна с лукава усмивчица домакинът и се запъти към хладилника, отвори една тенджера и добави, "Ето, вечерята."
- "Ъм..е, нямах точно това предвид. Мислех си все пак да ми ги покажете живи?"
И така се намерих в уникална домашна градина, пълна с цветя, плодове и зеленчуци, домашни животни и съседи! Радост за сетивата, въпреки вида на огромен котарак с мишка в уста, когото срещнахме по пътя ни към заешката къщурка.
Минута по-късно ведрият собственик на три галерии в столицата, които ръководел онлайн, гушна един от многото наскачали зайци и обясни, че се плодяли през 3 седмици и затова било адски лесно да ги отглеждаш. Имат кокошки, пиленца и какво ли не още. Само расови коне нямаха, а ако имаха сигурно и от тях щяха да взимат мляко.
Семейството му събира дъждовна вода за отопление, както и използва предимствата на соларната енергия, която зарежда панелите на покрива му и съответно ползва вместо ток. Съседите му действат по същия начин в къщите си, които не ползват само за селски вили, а реално са техен целогодишен дом, който в повечето случаи сами са си построили или с помощта на съселяните си. Сред тях има и не малко чужденци, които с радост са предпочели да водят един зелен и по-тих начин на живот в близост до оживената датска столица.
Повечето покриви са покрити със слънчеви колектори Sunstar, остъклени са или са покрити с различни тревни видове, чиято цел е задържането на топлината за максимално дълго време.
Всички трикове за прилагане на законите на природните цикли се използват успешно, а и даже се преподават на новодошлите в специални групи по интереси. Тези групи всъщност се занимават с какво ли не, някои чисто като хоби, други с практическа полза за цялото население на селото, което в последствие създава и нови работни места за местните.
Ако ви се живее здравословно, не отказвайте да опитате от био ястията на дюселкилдци и въпреки че на мен ми се сториха странни, поради прекомерната им изчистеност от познатите ни хранителни елементи. Все пак това не е нетипичен стил на готвене за Дания, като се има предвид, че в Копенхаген вечерях в един от най-известните в света биоресторанти. Даже виното им беше био! Как да откаже човек още една чашка...
Като стана дума за течности, водата в цялото село се пречиства в направени от жителите пречиствателни станции, които се базират на подпочвено пречистване, чиито остатъчен материал вече се поема от официалните интституции, които отговарят по почистването на общината, част от която е Дюселкилде.
Около селото има няколко вятърни мелници, които се ползват успешно и от жителите на близкия по-голям град. Да не пропусна, че с моя художник, който наистина е навътре в животниската тема, имайки се предвид масовите му картини с овце и гъски, хапнахме най-сочните и изпълващи усещанията на небцето малки симпатични коктейлни доматчета.
Аз си откраднах и къпини, докато той показваше какви други приспособления се кани да си измайстори за вкъщи, където живее с жена си и двамата си малки сина.
Местните не протестират, защото работят, за да променят активно по собствен избор начина си на живот. И докато в столицата има неофициални срещи като тези на Tck Tck и такива на високо равнище като COP15, то в малкото еко-селце в момента се продават едва 2 вили. Може би точно в момента ги купуват. Защо е интереса на някогашните граждани да станат еко-селяни?
Представете си рая. Виждате вечни зелени полета? Знам, че е рано, да, да. И все пак, сега, погледнете в задния двор на къщата, която сте построили с двете си ръце. Това е Дюселкилде!
Автор: Люси Сетиян