Времето лети като един безгрижен облак през необятното небе. Времето, през което поддържам сайта също мина толкова бързо. Радвам се, че през тази година научих толкова много неща. Радвам се, че заинтригувах толкова много читатели и се радвам, че успях да привлека вниманието им. Много хора погледнаха скептично към това мое начинание, много хора не го одобряваха, но въпреки това аз не спрях да пиша нови статии. И не съжалявам, че го направих. Защото винаги съм себе си.

През тази година писах по наболели теми за нашето общество, писах за телевизията, показвах и интересни снимки. Много хора ме подкрепиха. Учители, бизнесмени, блогъри и приятели. Получих интересни писма от собственици на хостинг фирми, от собственици на големи сайтове и най-вече от моите читатели. Отговарях на всеки един негативен коментар, като се аргументирах максимално добре. Въобще отговарях на всеки един, който чакаше моят отговор.

Поставях си цели и ги гоних до дупка. Повечето от тях ги постигнах и сега си поставям нови, още по-големи. През изминалата година заинтригувах вниманието на десетки хиляди Интернет потребители. С някои от тях спорехме, с други се смяхме. Някои ме обиждаха, други ме хвалеха. Но това не ми попречи да се мотивирам още повече и да пиша още по-добре. Мога само да благодаря на всички вас, които четете тези редове и днес. И мога да ви обещая, че няма да спра да пиша това, което мисля.

Бъдещите ми планове са да направя този блог още по-силен и успешен. Той ми е нещо като хоби и не смятам да го спирам. Вярвам, че искреността, макар и в Интернет ще победи завистта и ще се раждат още по-добри и стойностни блогове. Смятам, че бъдещето принадлежи на тези, които вярват във своите мечти (Рузвелт). А аз не само че вярвам във мечтите си, а и ги следвам. Следвайте ги и вие! Няма нищо по-хубаво от това да постигнеш целите си.