Да! Най – накрая и аз завършвам. Без уроци, изпитвания, сложната математика и готвене за матури.

Това вероятно си казва почти всеки дванадесетокласник (може би само в България). Вече минали сложните матури и изпити, доволни всички завършващи 12 клас се подготвят за своя единствен и незабравим миг „абитуриентския бал“, който се случва един единствен път на всеки човек в живота.

Завладени от приказките за „Пепеляшка“… младите момичета обличат оригиналните си рокли избирани и мерени месеци под ред, а момчетата заемат ролите на принцове, като в приказките (кой с костюм, кой с дънки и ризка…). До тук всичко е добре.

След това вече започва едно отцепване от приказките. Стоварени абитуриенти на куб в някое ресторантче се напиват зверски… късат рокли и задръжки, после се стига и до някое кроше и всичко е на шест. После завършили някой стават пияници, а други се взимат в ръце и се изкачват в обществото като заемат важни роли на управници.

Това се случва всяка година и с всяка става все по зле. Не пиша тази статия за да си разправям врели некипели, а за това, че миналата година три дни не можах да спя!!!

Още преди баловете групи пияни абитуриенти започват да крещят в 3 през ноща 1, 2, 3…..10, 11, 12, Уху…. или Да…. или всякакви всевъзможни комбинации в нетрезво състояние. Дори бронираната ми дограма не може да предпази този зверски шум и аз бедното лапе трябва да слушам някакви ненормалници как крещят.

Тук искам да спомена, че нямам нищо против баловете и че наистина е хубаво нещо, но не и по този начин да тормозиш хората в 3 – 4 часа през ноща…