“I have never let my schooling interfere with my education.”
Mark Twain

Знам, много от бившите и настоящите студенти, ако имат мнение за българското образование, то не е положително. Склонен съм да се съглася с тях. Въпреки това, не мога да отрека това, което висшето образование ми даде. За най-атакуваната част от него преподавателите, мога да кажа наистина има хора, които се радват на репутацията на професията си без действително да го заслужават.

Но аз срещнах 4-5 преподавателя по време на висшето си образование, които оставиха следа в мен. Не само с това, което преподаваха, а предимно с това, което бяха. Те бяха необикновени личности, всеки по своя неповторим начин.

Образованието по принцип се смята подготовка за работата, която ще вършиш след като го завършиш. Това според мен е вярна, но доста ограничена гледна точка. За мен лично образованието ми беше повече от това. То беше просвещение. То ме научи да мисля, то засили стремежа ми към знание, то ми показа че света е многолико място, то ми даде да видя възможността, да бъдеш господар на съдбата си.

Специалността, която завърших беше доста обща, обхващаше много от различните направления на възможните специализации. Тогава това ми се виждаше като недостатък, като твърде разнопосочно образование, което не те прави завършен специалист в някоя област.

Сега мисля за образованието си като ренесансово образование. Така мисля, защото имам мнение и познания в много области. Някои от завършилите тясно специализираните специалности, не могат да видят цялата картина като мен. И понякога макар да са добри специалисти в своята област, проявяват невежество относно връзките между своята и други области.

По време на магистърското си обучение, получих истинска възможност за развитие и нещо, което се доближаваше до по-добро образование. Повсеместното мнение е, че обикновено магистратура в същата област като бакалавърската степен е повтаряне на вече ученото. Моето мнение е, че това не беше моя случай.

Обучението през магистратурата си приемах като забавление. Нещата не бяха толкова строги изискваха, повече само отговорност, за разлика от бакалавърската степен, където постоянно те ръчкат с различните механизми на образователната система. Акцента вече не беше върху точното знание, а върху познанието, изследването и мисленето върху материала.

В заключение мога да кажа само в какво се състои смисъла на образованието за мен. Да се научиш да се доверяваш на мисленето си, а не на знанията си.