В казармата станах мъж!

“Няма да станете мъже вие, младите” стряска ме таксиметровия шофьор. “Няма да станете мъже като нас” успокоява ме веднага след това. “Не ходите войници. Нас казармата ни научи на ред и ни направи мъже”. Никога не съм имал съмнения в пола си- физически и социален- но все пак ми се иска да разбера какъв точно е Истинският Мъж според българската армия и затова наблюдавам чичото.

Истинският мъж очевидно пуши цигара от цигара, пропуска личната хигиена и псува непрекъснато. С абсолютна увереност и порядъчна некомпетентност говори на всяка тема от живота, политиката и футбола. Мненията му са винаги категорични и не подлежат на дискусия. Истинският мъж не дава предимство на пътя, сигурен е, че ако не бяха Иван Костов, гейовете и евреите, той би бил милионер и минимум министър. Съмнявам се, че екземплярът до мен е оформен изцяло от казармата, макар че тя определено е помогнала. В дългите месеци, в които е търпял всякакви идиотщини и тормоз, се успокоявал с това, че в казармата ставаш мъж и че след нея ще си готов да станеш цар в живота.

И все пак, мъжеството трябва да значи нещо. Да кажем смелост, инициативност и независимост (качества, за които съм се възхищавал на не една жена). Не виждам как такива качества могат да бъдат възпитавани в казармата.

Първо смелостта: на осемнайсет годишен си сложен в обстановка, в която старите войници могат общо взето да те тормозят колкото си искат понеже са стари. Тях пък тормозят старшините така нататък. Историите всички ги знаем- тоя го карали да мие зъбите на коня с четка, оня го заливали с кофа вода всяка сутрин за добро утро. Извращенията, ще кажете, не се предполага да се случват, но хиляди години цивилизация са доказали, че когато ако дадеш безусловна власт на някого върху някой друг, не минава много време преди с тая власт да не се започне да се злоупотребява. Никаква смелост не е да правиш нещо опасно под принуда. Смелост е когато по собствена воля поемеш някакъв риск.

За инициативност и независимост няма какво да говорим. Нямам казармен опит, но доколкото разбирам основната идея е, че нямаш право да вдигнеш глава. В самата основа на войската стои идеята, че по-старшият има пълни и неоспорими права над теб. Това мачка личността и може да възпита нито едно едно качество, полезно в цивилния живот. Достатъчно силните характери стискат зъби и чакат с нетърпение и отвращение да излязат. По-слабите се научават на подчинение, озлобяват се и чакат да станат стари войници, за да могат на свой ред да упражняват дребна, жалка власт върху някого.

Всъщност предполагам, че “в казармата станАх мъж” най-вече би трябвало да означава, че чичото до мен е помъдрял и е разбрал, че понякога човек трябва да търпи неприятни неща, които няма как да промени. Тая мъдрост обаче човек може да добие и в цивилния живот, за който е добре известно, че не е вечен купон. Има хора, които искат да бъдат военни и в това разбира се няма нищо лошо, но как човек който не си плаща данъците приема като нещо нормално правото на държавата да му открадне две от най-силните години в живота си остава загадка. Аргументът, че в казармата защитаваш родината не важи: повечето от тези хора са защитавали чужда държава, а нашата не е била заплашена от нападение от 1945-та насам. По-скоро бих защитавал родината като работя.

От друга страна, под “мъж” чичото има предвид някой, който не се колебае да скочи на бой на комшията задето си сложил кацата със зеле в грешната част на мазето, който не яде, ако жена му не е вкъщи да му сготви и който никога не би пуснал пералнята, щото това е женска работа. Излиза, че тоя мъж е някакъв безпомощен тип, който за петдесет години живот не е намерил начин да налага волята си освен с юмруци и псуване и пази светли спомени от дните, в които някой отгоре му е казвал какво да прави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.