Заснемане на един портрет

Какво правя първо?
Предразполагам обекта.

В случая е жена ми, но и тя е много свенлива и си иска известно “обработване”.

Заден план (background, фон)
Най-напред оглеждам обстановката. В зависимост от видът и си определям някаква граница за видимостта ѝ. Т.е. определям колко да е разфокусиран задния план.

В много от портретите ми (да не кажа в 99% от случаите) предпочитам по изразен преден план (портретирания) и доста разфокусиран заден.

В случая на този кадър не исках задния план да е рязък, защото в него навлизаха страшно много обекти, като хора, коли, мръсотия и т.н. и все пак исках да си личи съвсем леко, че е улична снимка.

Светли зони
След като добия представа, колко от задния план да е на фокус (или по-точно разфокусиран) – определям светлите и тъмни полета във фона.

За да концентрирам вниманието на снимания обект е добре да го отделя от останалата обстановка – и освен чрез де фокусиране на задния план, го поставям в съседство със зона с различна тоналност (по-тъмна или по-светла).

В случая с този портрет, улицата с асфалта бе с доста тъмен контур, и трябваше да мине в страни на светлия обект. Така се получава и едно леко рамкиране, почти невидимо, но осъзнаващо се. Различно е от видеозаснемане.

Не винаги може да се направи подобно разположение, но пък затова има купчина с графични програми, които ми помагат.

Падащата светлина
Иска ми се да отделя повече време на тази точка, но засега…

Определям дали светлината от естествените източници ми е достатъчна и дали ще светвам и аз…

В случая с този портрет беше много лесно – естествената светлина на слънцето и една близка (тук извън кадъра) метална отразителна повърхност, ми бяха предостатъчно.

Апарата
Не си мислете, че горното отнема много време. Това ми е станало вече почти навик и преминава за секунда, две…

Когато хвана апарата и понеже ще снимам портрет му завивам необходимия за целта обектив. В случая е Nikon AF Nikkor 50mm 1:1.8 D.

Поглеждам блендата. Тъй като искам леко да си личи задни плам с свивам малко до F/2.5. Можеше дори още малко да я свия, но не посмях, за да не се размине пък съвсем с желанието ми.

Слагам режима на снимане – приоритет на блендата – и поглеждам, каква ще е скоростта на заснемане на кадъра. Понеже беше доста светло я погледнах, за да видя, дали необходимата скорост за добре експониран кадър няма да надхвърли възможностите на фотоапарата.

После идва ред на баланса на бялото и чувствителността (ISO) на матрицата. В случая беше светло и затова чувствителността я сложих на най-ниската – ISO 200, а баланса го оставих на автоматичен. Фотоапарата се справя адски добре при добри светлинни условия с баланса на бялото и му имах пълно доверия, че ще се справи, както и стана.

Край
Е… Останалото е фокусиране, кадриране, натискане на списъка… Чист FUN … :о)

П.П.
Горните писания се отнасят за действията ми при заснеманото на конкретния обект… и все пак, могат да се прилагат към заснемането на каквото Ви дойде на ум… :о) Снимката няма да ви я покажа поради лични причини. Но я списах достатъчно добре, трябва да сте си я представили вече :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.