Хмм… Днес поредната доза нерви осигурена ми този път от милите ВиК. Не стига, че все едно у нас е дискотека заради енергото, ами и ВиК си правят таш** (мъжки атрибути). И при все, току що ми гръмна втората от трите крушки на полилея… Изобщо кеф.

Та да се върна към мисълта си. Защо толкова много обичам ВиК. Е как защо. Стоя си аз у нас, 2:10 сутринта. Преглеждам си Google Reader-a преди нощното блогване в новия блог и опа - ново 20.

Отидох до кухнята да си направя хапване и кафенце. Направих си няколко сандвича с шпек, сирене и апетитка и заседнах пред PC-то да ям. До тук всичко е ок. Но нали се сещате, че няма да тръгна да блогвам за едното ми ядене.

Сиренето се оказа свръх солено, а ефекта му беше подсилен от апетитката. Бегом към чешмата за вода. Въртя крановете аз като луд, но вода няма. В банята същата история. Умрях от люто и солено. Добре, че в кафе машината имаше малко останала вода, та източих някакви глътки да пийна..

По-лошото е, че НЕ Е прецедент. Това е всяка нощ. Понякога само пада налягането, но в повечето случаи спират водата след 11:30-12. “Нямам идея защо”, но някак си не ме кефи. Сега очаквам включване от интернет провайдъра и кабелната, поне да не са капо и те… и друго май не остана.

Освен газификация, тъй като сега ни газифицират и тук може да очаквам издънки, но ако недай си боже се случи нещо няма да мога да блогна.