В последно време чувам страшно много дискусии относно алкохола и последствията след неговата употреба. Къде се продавал нелегално, къде прекаляват с него и се колят като животни, къде припадат и влизат в болница. За съжаление има определен тип личности, които след като се напият стават големи мъже. Но след като изтрезнеят и се осъзнаят какво са вършили съжаляват за това, защото много често са прекрачили границата на едно нормално човешко общуване и са накърнили достойнството или пък са оставили отпечатък, който “жертвата” ще помни дълго.

Причината да пиша тези редове е, че преди няколко седмици пред една известна дискотека двама мъже така се скараха, че единият беше в болница много дълго време, а причината - наръгване с нож. Скарали се за едно такси, при положение, че пред дискотеката има поне двадесет. На пръв поглед една тъпа и нелепа ситуация ги е накарала да извършат неща, които не са предполагали, че могат, главно поради голямото количество алкохол, който са изпили. Подобни случки могат да ни накарат да се замислим по някои въпроси. Кое е по-силно. Юмруците или мозъкът.

Понякога и двете неща са много важни. Виждал съм какви ли не ситуации. Охрана да хвърля гости на клуба (дискотеката) като мръсни котета. Момичета да се дърпат за косите пред едно двеста човека, без да им прави някакво впечатление. И да не казвам голяма дума, но едно 90% от случаите, които съм виждал са били най-вече заради алкохолното парти, които са преживели участниците в боя. Някои от тях, както споменах вече, съжаляват за постъпката си, други пък въобще не им пука, ама в крайна сметка всеки трябва да се научи как и колко да пие.

Едно нещо ме навежда на мисълта, че подобни ситуации никога няма да спрат. Винаги ги е имало и винаги ще ги има (даже още по времето на Иван Вазов, който се е борил за свободата по един особен начин, а който е чел “В механата” знае какво имам предвид). Въпроса обаче е доколко можем да се контролираме. Защото чувството за самоконтрол, както и успоредно инстинкта за самосъхранение са много важни човешки качества и не трябва да се пренебрегват от никой. И все пак нека не забравяме, че ние и само ние сме отговорни за всяка една наша постъпка.