Кратък увод в основната тема
Бай Иван се събудил една сутрин и решил, че му се занимава с колбасарство. Бил чувал, че бизнесът е добър, доходен, с перспективи и решил да се захване. Идеята не била лоша, но бай Иван имал един незначителен проблем - не му стигали няколко от нужните неща. Нямал сграда, нямал работници, нямал магазин, нямал и продавач. Бай Иван имал някаква приблизителна идея какво иска да прави, междувременно докато се чудил какво точно трябва, взел и набавил това-онова.
Сдобил се с някакъв стар проект на сграда, съдружниците в сянка - престъпници от средата на 90-те му дали от неизпраните си пари и бай Иван бил готов да стартира бизнеса си. След още няколко дни бай Иван срещнал бай Пешо - квартален измекярин и пияница с опит в колбасрския бизнес от времето на държавната "РОДОПА", който след промените се препитавал с работа на черно по строежите, та и от това поразбирвал....
На бай Иван веднага му прищракало, че бай Пешо е човекЪТ с главно "Ч". Пешо имал нужния опит пък и бил доста поизпаднал и нямало как да откаже...
Пили по бира с ракия, говорили и накрая се разбрали. Бай Иван предложил на Пешо да го наеме за продавач-консултант в несъществуващия още магазин. Разбрали се за работното време, за заплатата и за всичко останало, но бай Иван имал и нещо друго на ум, и бай Пешо имал...
Бай Пешо бил вече назначен на работа и взел първия си аванс, но не върви някак да получава заплата, като продавач-консултант и вместо да продава и консултира да си драпа по цял ден тестисите, защото нямало магазин и бай Иван веднага го впрегнал да работи.
Нали Пешо бил изкарал последните две десетилетия в работа по строежите и имал опит. Почнал Пешо работа - копал основи, монтирал кофраж, после арматура правил, след това бетон изливал, дошъл ред на тока, ВиК-то, мазилките, плочките. Бай Пешо свършил цялата работа, НО....
Време е за съспенс-а ;)
През цялото време бай Пешо си мислил - "Копах, изливах, лепих ... Толкова кубика пръст изкопах, по толкова пари за кубик... Толкова кубика бетон излях, по толкова пари за кубик... Толкова квадрата плочки залепих, по толкова пари за квадрат, а тоя капут Иван ми плаща, като на магазинер.... "
Бай Иван бил доволен - цехчето заработило, магазинчето отворило врати и бързо си набрало клиентела в лицето на кварталните бабички и общинските кучета. Бай Пешо също бил доволен. Най-накрая дошло време да си оправят сметките с бай Иван...
Развръзката
В началото бизнеса процъфтявал - клиентите били доволни от стоката и обслужването на бай Пешо, който в характерния за социализма стил подвиквал закачливо - "аааайде бе, булка, ааайде, че стана утре..." - на което клетите бабки реагирали с видима възбуда "като едно време".
Така си вървяла работата, но постепенно на безметежното съществуване започнал да му се вижда края. Бай Пешо имал сметки за оправяне и кварталните бабички започнали да забелязват, че мусаката е станала по-тънка, а топчетата в супата по-малко... Мрънкали на Пешо, мрънкали и започнали да ходят в "супера"....
Край на увода в основната тема.
Сега с навлизането на онлайн магазините ситуацията е аналогична и колелото се завърта още веднъж. Няма как, в икономиката оцелява най-ефективният и продуктивният.