Хората, които ме познават добре, знаят за мен и че гледам много футбол. Не съм от най-запалените, но понякога се случва да гледам някой от мачовете на Шампионска лига. Там поне хората могат да играят футбол и го правят най-вече заради феновете си.

Тук в България обаче нещата както винаги са много по-различни. Повечето фенове се делят на Левски / ЦСКА и в крайна сметка какво става? Счупени седалки, бой между полицаи и фенове и за какво? Защото единият отбор е паднал? Честно, не мога да ги разбера. Може би защото не съм чак толкова запален. Честно казано даже не си спомням последният път, в който реших да отида да гледам мач на живо. Беше преди много, много години.

Като оставим футбола на страна обаче не мога да кажа, че не съм фен на баскетбола. Тренирал съм няколко години и смея да твърдя, че тази игра е уникална. Вярно, че Националният ни отбор не се представи много добре тази година, но и опита е важен.

За разлика от футбола, атмосферата в баскетболната зала е съвсем различна. Няма бой, няма счупени седалки (или поне аз не съм чул за това) и всички се забавляват. Имаше един период, в който всички ходехме да гледаме Ямболгаз. Залата беше толкова пълна, че отпред охраната не пускаше да влиза никой, но отстрани чистачките ни пускаха.

Понякога ме хваща яд, че не продължих да тренирам, защото според мен е много важно да се спортува. Все пак спорта е здраве. Въпреки това, че ходя на бягам три-четири пъти седмично, друго си е да се тренира постоянно. Друго си е да ставаш в седем, да отидеш на тренировка, да се върнеш в три, да си починеш и пак на тренировки.

Освен, че се поддържаш във форма, което е много важно, се нахъсваш да играеш (независимо дали футбол или баскетбол) повече. Но ако нямате нужното време, никога не пречи да се съберете някоя неделя и да ритате час-два.