Неусетно стана цел месец от отказването на цигарите от моя милост. През въпросната седмица отделих и темите, свързани с отказването, в отделна категория "отказване на цигари".
А днес вдигам един малък тост за петата седмица. Вече цигарите изобщо не ми липсват. През изминалата седмица нито един път не съм се замисля да запаля.
Снощи бях на рожден ден. Пих кола и около мен всички пушеха, но не и аз. Нещо в обноските на пушача ми направи много неприятно впечатление. Когато споменеш на някой пушач, че си отказал цигарите и колко добре се чувстваш от това си взето решение той в повечето случаи ще посегне към кутията/пакета и ще запали, сякаш да си докаже в каква грешка си ти, защото си непушач.
Това не мога да го тълкувам по друг начин освен - липса на какъвто и да е респект към непушачите. Чак сега се замислям, че сигурно и аз някога съм бил такъв. Това е по-зле от наркотиците, определено. Съжалявам ги вече пушачите!
Седмиците без цигари започнаха да се изнизват все по-неусетно. И наистина се чувствам много по-добре и се наслаждавам на факта, че не пуша.
Хм, Стивън Кинг има един разказ, казва се: „Отказване с гаранция“ !
След 25 години яко пушене реших да ги откажа тия пущини! На третия ден вече бях непушач! И вече 9 години!
п.с. пиесата „Отказване с гаранция“ е чух за първи път преди две години по радио „Хр. Ботев“. Дали работи метода не мога да кажа.