Напоследък отново взе да ми се случва често. Бях отвикнал, но явно младея, защото неволно участвам в един парадокс. Когато си джиткам и някой непознат реши да ме заговори за нещо, или съм в магазина, или някъде другаде, се случва, че се обръщат към мен по два коренно различни начина съобразно външния ми вид.

Ако съм гладко избръснат, спретнат, но леко неглиже - по дънки и фанела, се случва да се обръщат към мен с "Ей, момче", а когато ме споменават казват "момчето".

Съвсем друго е, когато съм с "катинарче", а облеклото ми е "по-строго". Тогава вече от момче ставам "господин".

За повечето хора, които не ме познават лично, но все пак имат изградена някаква представа за мен, посредством блога ми - този тенденциозния и другия - Наръчника, е станало ясно, че предпочитам неформалното общуване. Все пак не ми е неприятно, а просто ми е интересна промяната в поведението на хората. Сещам се за няколко емблематични неща, които относително точно описват ситуациите, в които попадам.

Първото е поговорката, че "по дрехите посрещат..."

Второто е сцена от филма "Господин за един ден", в който Тодор Колев облича костУма и отма става "господин".

А третото е репликата на Преслава Пейчева в "Шоуто на Слави" - "Дони е пич, а Слави е господин" - хаха, ебати вица.

Не, че нещо, но си ми е малко странно, щото съм си същия в каквото и да се облека, но...