От известно време ми се налага да използвам услугите на градския транспорт в Русе. И това е не защото много го искам, а защото цената на едно такси от единия край на града до другия край ми излиза доста солено уикенда. Затова тръгвам смело напред с услугите на тролейбусите, които тази година честват 23 години.

Ако не се лъжа през 1988 година ги пуснаха в действие. И респективно от тогава тролейбусния парк почти не е подменян. Има само няколко рециклирани швейцарски тролейбуса, ама и те са на 20, ако не и повече години. Иначе руските са марка ЗИУ - раздрънкани вече до неузнаваемост. А едно време бяха голяма работа. Но и шофьорите им имат голяма заслуга за раздрънкването им.

В неделята беше голям студ и ща не ща - с тролейбус се придвижвах. От началната спирка като се качих беше добре, ама после стана зле. Като за начало се качиха две-три бабички, едната от които носеше лук, та ароматизира обстановката. После се качи някакъв сульо, който не видял кой номер тролейбус е хванал.

Накрая се качиха 3 майки с колички и като се разврякаха бебетата, идилията стана пълна. Аз само стоях най-отзад, целия вир вода и стискайки зъби с погнуса се държах за една мизерна ръкохватка. Парното естествено липсваше и студът едва се траеше. Тролейбус на ужасите направо. Като се прибрах веднаха последва яка баня.

Ще видим какво ще направят тия от ЕГГЕД, които стопанисват тролейбусите в Русе. Уж тия дни обещаха до края на 2012-та да подменят 80% от тролейбусния парк с чисто нови климатизирани тролейбуси Мерцедес и Волво. Останалите щели да бъдат рециклирани. Но докато не стане не вярвам, защото на обещания и аз съм велик!

Преди смяната на тролейбусния парк обаче трябва да сменят и шофьорите. Има някои супер некадърни кадри, които така съкратяват спирачния път, че пътниците се мятат напред при всяко спиране. Точно такъв льольо ме вози в неделя.