Гоним Запада (а Западът тихомълком се връща стъпки назад). Още не можем да се нарадваме на посттоталитарната си свобода (квази). Печелим ли или вече изгубихме най-ценното, което притежавахме?

Навремето в моя град имаше само две банки – Банка ДСК и БНБ. Сега има клонове на всички новоизлюпени банки (дори не знам колко са, но като се спусна по главната, се редят банка, аптека, банка, аптека, нещо като „милиционер, роднина”). Сега или преди имахме повече пари (риторичен въпрос)?

Сега банките са нужни за изгодни кредити (на обикновените хора). За другите им манипулации не искам да говоря, защото не съм икономист. Мога да кажа защо все повече парите осмислят делника ни. Защо са фиксидея, „и пътят, и истината, и живота” вече. Притиснати сме до стената, по-бедни от всякога. По-безсмислени, по-нищожни.

Осъзнавайки това, ние се стремим към някакво забелязване, някакво налагане. Как? Висшето образование е дълъг и сложен (за дълго толерирания ни латентен мозък) процес. Но всеки забелязва успелите. По-краткият път към успеха (личния) е чрез измама, лъжа, доносничество (нещо, за което не се изисква много мозък, щом и умствено изостаналите деца в интернатите го правят перфектно).

Бивши затворници, спортисти и какви ли не, също се справиха, перфектно. И всичко това – заради комплекса на МАЛКИЯ ЧОВЕЧЕЦ. Оня, чийто баща е бил пройдоха и не го е засищал като дете с храна и средства. Колко са наследствените ни големи бизнесмени?! Почти николко. Всички са излезли от НИЩОТО. Искат да поправят бащината си грешка и събират в несвяст пари за 9 поколения след тях (най-малко).

Ако е само до едните ежедневни нужди, не биха развили толкова на дълбоко креативните си способности в областта на измамничеството. Но те имат цел – да бъдат ГОЛЕМИ, каквито няма как по друг начин да бъдат. Но те не знаят, че наследеното богатство задължително се разпилява (нали никога не са разполагали с такова).

Плебеят винаги си остава плебей, защото мисли като плебей. Той не гради здрави основи от стабилни ценности и знания, а гради пясъчни кули (като фигурите в Бургас), които след няколко проливни дъждове лесно се снишават до земята и спомен от тях дори не остава.

После искат да контролират и дребните спестявания на обикновения човечец, който дори не си задава тези въпроси, а се носи по течението. Правят банка след банка. Подхвърлят му трохи, а с неговите потни парици „големите-малки” играят игрите си (поредния пример - на другаря Ли с мецаниния дълг). Медиите служат изцяло на „големите-малки”, те са тяхна собственост, как иначе.

Най-простия, но безотказен начин е психо-внушението (дори не са нужни медикаменти, за да се контролират масите). РЕКЛАМИТЕ, разбира се. Да не сме по-назад от другите. Да работим, за да купуваме. Да се сменят модите всеки миг (както техниката остарява още с излизането от магазина). Винаги се мисли как всяка минута ТИ да купуваш купища безсмислени и ненужни неща, далеч от твоите нужди, но да си фешън.

Така се вдига и твоята пазарна стойност – по-лесно си намираш работа, харесват те богати мъже, имаш нови цици. Имаш всяка жена която си поискаш, за колкото поискаш, стига да искаш (и да можеш)… А децата (забравихме за онези, заради които правим всичко това), за тях се грижат в отглеждането и възпитанието всички други, но не и заетите им родители.

Заети в своята суета и алчност. Погълнати от консумиране на…всичко, и още, и още…повръщат, и пак отново, докато ГРЪМНАТ. Физически или психически (но за „големите-малки” е по-добре психически, защото те им трябват живи). Пък и цикълът в шатото се затваря. Пак стигнахме до аптеката (после до банката и т.н.).