Тъпотата инвалидност ли е?

Е.. що е то да си тъп. Някой ще каже, че между тъп и прост има огромна разлика. По тази тема трябва да се изкажат филолозите за компетентен отговор, но аз, в убеждението си, че има фундаментална разлика не само между тъп и прост, но и между различните степени на “тъпост” бих казал, че въпросът е от огромно значение за формулирането на подобен род заключение.

И така.. всеки един от нас се е сблъсквал с тъпи хора. Глуповати, откровено тъпи, природно тъпи, тъпи та вдлъбнати и всякакви такива момчета и момичета – наши връстници и пр. Даже сме свикнали да се обиждаме по между си на “тъпак”, а даже си позволяваме да даваме подобна квалификация и на доста по умни от нас хора.

Но на малка част от всички нас – тези, които можем да го осъзнаем, ни се е случвало да срещнем наистина СКАНДАЛНО ТЪП ЧОВЕК. Тъй като в такива моменти речникът е беден ми се струва доста постно да давам квалификации като “тъп като дъска”, “кух като лейка” и др. доста изтъркани. Предпочитам да използвам или градация или да повтарям.

В случая става дума за лицето хикс, скандално тъп, нечовешки незаинтересован от нищо едноклетъчен организъм с програмиран “код на живеене”. И за да не ме разберете погрешно - представете си не необразован, неграмотен или нещо такова човек, ами просто скандално тъп. Несхващащ.

Връщам се на определението. Тъпаци навсякъде. Дори тези, които казват на други хора тъпаци са тъпаци в дадени ситуации и случаи. Въобще да станеш тъпанар веднъж, дваж или дори триста пъти не е много трудна задача. Тъпа постъпка може да те превърне в несъобразителен тъпанар, пък ако ще да си с три висши и професорска титла. Но аз не говоря за това.

Някой виждал ли е, съответно контактувал ли е с човек, който не се интересува от нищо. ОТ НИЩО. Абсолютно нищо. Кръгла нула. Спортистите /повечето от тях/ са тъпаци, защото едва ли са чували или чели Чехов, не знаят много за Ботев, а Левски за тях е футболен клуб, но поне имат занимание-професия, достойни за уважение. Нещо, в което не им трябва много да мислят по традиционния начин, по който схващаме понятието.

Трябва им да мислят в друга посока. Но човекът, за който аз говоря не е спортист. Всъщност никога не се е докосвал до спорт. Дори не гледа, защото не разбира. Не е болен, защото върши /макар и елементарен/ труд. Не е сакат, може да чете, но се ограничава до най-необходимото му. Да прочете цената на хляба, някой знак или нещо от сорта. Завършил е училище, но през цялото време е минавал между капките и по милост.

Не знае кога е създадена България, а за него Тодор Живков е съседа през три улици надолу. Не е селянин, никога не е бил на село, не е извършвал селскостопански труд – дори бърка овца и коза. Няма елементарна потребност от елементарно познание за заобикалящия го свят, а най-големият му успех е, че се е преборил с компютъра. Кара кола, но не може да схване нуждата от правилник за движение, нито пък осъзнава себе си като социално-отговорна личност.

За него аз-ът се свежда до съществото, което се буди сутрин – яде, върши някаква форма на елементарен труд, за което получава пари, които не знае как да изхарчи освен в цигари и някакъв вид алкохол. Той е достатъчно тъп, за да не осъзнава вътрешната си причина да пие – той просто няма такава, а контакта с околни хора е доста труден и на ниво разговори за жени, чат-пат за чалга музика и за телевизия.

Той сам признава, че превключва канала, когато започне научно-популярно предаване и че не е прочел до край нито една книга. Дори детска. Признава, че за него музиката е съпровод на алкохола, а танците са висша форма на себеизразяване. Парите са първа нужда, а любовта е, когато му е надървен. Скандално тъпия човек, с който малко по малко ви запознавам не познава чувството на лично задоволство от това да открие сам нещо, макар и да прилича доста на пещерен човек – открива огън и топла вода.

Сам говори за себе си като за човек, който не иска много от живота, с което се превръща в горе-долу симпатичен, добродушен образ. Никога не лъже – просто няма мозък за това, а зад простодушието му се крият първични нужди. “Когато ми се пикае – пикая. Когато ми се сере – сера.” Това казва, когато с пълно недоумение и очудване го попиташ дали няма все пак нещо, което да му е интересно.

Било то съотнасящо се до егоистичното му аз. Сложни въпроси като “От къде идват благата”, “Аз и ролята ми в обществото” и пр. и пр. са тема табу, обречена на пълен неуспех. Този бъдещ обект на грижи от социалните служби си служи с простичка философия, присъща на първичните инстинкти. Не се различава по функции за оцеляване от хлебарките, например, дори те със сигурност гои превъзхождат по някои показатели.

Разказът може да бъде и доста по-потресаващ, ако разгърнем и погледа си върху това, че човекът хикс няма представа къде се намира България, а знанията му за градовете се изчерпват до четирите големи – София, Пловдив, Варна и Бургас и селото Смядово, защото родителите му често ходели там. Няма да задълбаваме в картинното описание, мисля че горното е достатъчно.

На малко по-различният тип тъпаци, т.е. на нас, ни остава тежката задача да преценим какво се случва с този човек в такъв момент. Чака ли той да умре в следствие на пълната си незаинтересованост за заобикалящия го свят или той е жертва на средата, в която е израснал. Гръцкият философ е казал, че колкото повече се разширява кръгозора от знания, толкова повече разбираш колко нищо не знаеш и съответно толкова повече си нещастен.

Но не бих нарекъл конкретния тъпак щастлив. Той е просто организъм съществуващ във времето и пространството без реална полза от това. За мен подобен персонаж би бил човек без крака и ръце, очи и уши – обречен на незабавна смърт поради пълния блокаж на сетивата му.

Това е истинска история за истински човек, живеещ в краен софийски квартал. Дали има мечти и дерзания – никой не може да каже. Дали умствената му инвалидност го прави изолиран както от добрите, така и от лошите неща в заобикалящия ни свят или го прави поредния паразит с неясна роля в доста объркано-построеното ни общество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.