Намира се в центъра на София, ул. Хан Аспарух 67. Не ми хареса, четете нататък защо...

Първо - не тръгвайте никога натам кола! Уличките наоколо са препълнени, а ресторантът няма паркинг!

Озовавайки се в градината на ресторанта, имаше само една заета маса от двойка чужденци, но за сметка на това всички други имаха табелка Reserve?!?… Ние обаче нямахме резервация, но изглежда face контролът прецени, че няма да се „лигавим на по бира” и ни настани.

Интериорът в градината е претрупан от битови елементи, малко кичозно им се е получило. Създава усещане за преекспониране и натрапване на елементи и фолклорни детайли. В никакъв случай не е изискан ресторант. Обслужването на мен лично не ми направи добро впечатление, сервитьорките бяха заети основно с разговори помежду си...

Менюто беше богато изписано с около 30 страници хумористични описания на всички ястия и ако бях започнал да чета, едва ли щях да съм най-подходящата компания за вечерта. От дълго разлистване се притеснихме да не открием някъде и суши в българския ресторант и затова не стигнахме до заключението. Нямаше помощ от обслужващия персонал, нямаше персонални предложения и опити за обгрижване на клиента.

Донесоха комплимент от две парчета вкусна и пухкава домашна пита на дървена двуетажна етажерка с червен пипер на горния етаж, и чиния с бяла ‘топеница’. Не можахме да разгадаем всичките съставки на топеницата, а и не смеехме да търсим в менюто, че току виж сме „разкрили името на убиеца” в романа. Храната е нищо запомнящо се, като се акцентира уж на традиционната българска кухня. Салатите/средна цена 8лв./ са малко като нахвърляни в чинията, с една универсална украса.

Една от салатите беше поръчана като Белени домати с рукола и печен патладжан. За сметка на това съдържаше: домати, сос песто в листа от китайско зеле?, маруля, сирене, печен патладжан, рукола, босилек?, въпросната универсална украса от червено зеле сложено върху листо от маруля, лентички от прясно червено цвекло, морков във форма на розичка?, една сушена слива??… божее, може и да пропускам нещо.

От основните ястия опитахме само плато Рибна скара, не съм възхитен. За 12 лева можеше да не използват най-евтината и мазна риба..и ако махнат тази универсална украса от червено зеле върху листо от маруля, лентички от прясно червено цвекло ще е по-добре.

Никакъв стил. Салатите се сервираха в традиционни калени чинии, рибната скара в прозрачно стъклено плато във формата на риба и явно някой беше грабнал две едно върху друго стъклени плата? за нашата порция. Приличаше на две ПВЦ чашки за кафе да не се опариш. Поне салфетка нямаше между тях. Подложните чинии бяха бели? като все си мисля, че дори и в “магазин за един лев” има по-прилични.

Музиката от тонколоната до краката ми беше типично българска народна – слава богу.

Цените са над средните за ресторант на това ниво. Две салати, рибна скара и бутилка българско вино – 55лв. Но пък приемат разплащания с кредитни карти – това ще е заради чужденците…

Ако някой попита защо няма снимки. Тези в кичозния уебсайт на „Манастирска Магерница” са напълно достатъчни-цветята, кукерските маски, сицилианските покривки, китайския телевизор, кубинските пури и иноксовата хладилна витрина. Една препоръка към управителите: Поне сайта си поправете. За английската страница-смях се от сърце!

Много жалко, че бившата къща и градина на първия български литературен критик след Освобождението, Кръстьо Кръстев е съсипана по този начин.