Приказка без край

Живял някога в едно далечно царство един принц. От малък бил обграден с много внимание. Заповядвал на всички хора около себе си. По-важното било, че го слушали и изпълнявали. Отнасяли се с него като с възрастен. Тоест той бил завършена личност в очите на другите.

Както повечето хора и той видял себе си в отношението на другите към него. Повярвал им и станал това, което другите вярвали, че е. Той се превърнал в принц. Принцът притежавал хиляди неща и хора. Той знаел колко е важен. Той знаел, че може да направи каквото поиска.

Царят и царицата поискали той да бъде всичко най-хубаво, което може да бъде. Изучил великите мислители. Той самия станъл такъв. Може да разбира невидимото, да вижда връзки там, където другите не виждали нищо. Умел бил и визкуството на войната. Знаел как да води една армия до победа. Можел да спечели дуел, с оръжие или без.

Бил научен на нечовешки самоконтрол. Можел да остане невъзмутим, когато пресича дълбока пропаст по въжен мост от едно въже. Той знаел, можел и бил невероятен човек. Познавал нежните черти на чувешката душа. Музика, поезия, рисуване. Неуловимите нюанси на реалността били негово хоби и разтуха. Въобще един фин човек.

Дошло времето на революциите. Царят и царицата били убити. Принцът и принцесата избягали от страната да спасят живота си. Отишли в България. Понеже бил принц, неговите придворни му осигурили лек и комфортен живот. Той все още се чувствал принц. Създал свой вариант на царския двор в малкото селце.

Отдалече си личало, че тези хора са необикновени. Принцът дълго живял в своето измислено царство. Времето минавало и придворните му измрели. Останали само той и сестра му. Изведнъж ги нямало хората, които “притежавал”. Малко по малко браза на принца за себе си започнал да се разклаща. Той започнал да става неуверен. Срещите му със “злите” и “неуважителни” хора го огорчили.

Той се уверявал в своето величие, но зрънчето на съмнението посято от реалността растяло. Принцът вече не бил принц. Образа, в които другите го подтикнали да повярва се рушал. Принцът не познавал себе си. Нямал представа за стойността на нещата в животта си.

Принцът бил изправен пред избор, за което не знаел. Или щял да продължи да се мисли за принц или щял да открие кой е той всъщност.

Информацията за принца стига до този момент. От тук нататък няма нищо известно за него. Какъв избор е направил? Какво е станало с него, е неизвестно. Приказка без край.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.