Завръщането се завръща

Не е минало времето на завръщанията – на Батман, Супермен и Терминатор, тези стожери на американското общество (като национални герои са им, няма лошо, други си нямат). Сега опаковката е друга, по-лека, по-битова, уж по-еко.

Идеята, естествено, се експлоатира до дупка. Лимонените резенки, ретро игрите, кожените мъжки якета, мебели, бижута, всичко. Петъкът се завърна (години наред незнайно защо редовният ден за задължително напиване беше негласно преместен в събота).

Завръщане

Четенето на нови български автори се завръща, а това не се беше случвало от ерата на сп. “Егоист”. Съответно, завърнаха се надутите БГ писатели. Четенето като цяло се завърна и един приятел наскоро ми сподели, че дори да успява да прочита по книга на месец, пак ще се окаже прочел ужасно малко книги в края на предполагаемо нормален по продължителност живот. Рокът се завърна – в модата, в позата, но и в mp3-плейърите на учениците.

Личните дневници се завърнаха (често под формата на блогове). Нормалните мъжки парфюми се завърнаха и с истински мускус го начукаха на онези сладникави метроменски ароматчета. Небрежността се завърна не само във визуален аспект, а във всичко – мислене, поведение, комуникация.

Емоцията никога не се завръща. Понякога е по-хубаво, понякога – не. Никога не е същото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.