Заекът е застанал отдясно на обичайното ти място на дивана. Няма нищо страшно. Сядаш и се преструваш, че не го забелязваш. Докато отпиваш от кафето си, периферното ти зрение неизменно го засича, но той не прави нищо
Не поглеждаш директно. (Нещо пълзи по вените ти. Отвътре.) Навън снегът вместо пролетно слънце мята отблясъци в стаята ти и при онова премрежване на светлината, при присвиването на очите ти силуетът вдясно избледнява. И още. Кафето ти моментално става ледено. Ръцете ти изстиват. Дясната дразнещо бавно се прокрадва към дистанционното на масата. (Изхълцваш шумно.) Стените потреперват незабележимо. Не им обръщаш внимание. Ръката ти вече държи пластмасовия предмет, но очите ти все още са вперени безизразно в екрана. Отдясно той още е там.
Мониторът също започва да се покрива със скреж. Шкафът отляво на дивана започва внимателно да пълзи към вас. Тогава рязко махаш тапата на истерията, изкрещяваш, насочваш дистанционното към Заека, натискаш злобно с палец бутона за смяна на каналите и гледаш в червените очи съществото. То се превръща моментално в баща ти, близък приятел или любимата жена. И вече всичко е наред.
Ако старото дистанционно е издало багажа, купуваме ново от Axeny. Онлайн магазините вече предлагат почти всичко, дори стоки за всекидневна употреба :)