Детектор на лъжата

Детекторът на лъжата е създаден през 1930 г, като от тогава големи промени по него не са правени. Това е устройство, което отчита и записва няколко физиологични фактора в човешкото тяло: кръвно налягане, пулс, дишане, температура на тялото и кожна електропроводимост.

Lie Detector

Отчитането на тези фактори става докато на даден човек му биват задавани въпроси. На такива тестове биват подлагани престъпници и нелоялни партньори, въпреки че резултатите от тях не важат законно в съда при съдебен процес. Защо ли?

Детекторът на лъжата преценява дали дадената информация е лъжа или истина само по физиологичните реакции на човека. Представете си, че са ви обвинили в тежко престъпление, което не сте извършили и ви подлагат на полиграфа.

Влизате в стаята с устройството като знаете, че от това зависи дали ще ви вкарат за 30 години в затвора. Пред вас стои човека, който ще води разпита, един 40-годишен гологлав мъж с леден поглед. Привързват ви с разни кабели и се започва с въпросите.

Естествено, вие сте толкова ужасени и притеснени, че пулсът на сърцето ви се ускорява, дишането ви се затруднява, вдигате кръвно и започвате да се потите. Каквото и да кажете от сега нататък, ще бъде сметнато за лъжа!

Е, по дяволите, това честно ли е? Кучият му син, извършителят на престъплението, в което сте обвинени ще си живее свободно и волно навън, а вие ще лежите в затвора само, защото сте човешко същество и сте изпитали чувство на притеснение!

В едно предаване, пенсиониран полицейски служител, който отговарял седем години за провеждането на разпити с детектора на лъжата, разказваше, че имал много такива случаи, при които невинни хора са били посочвани като лъжци от машината, само защото са се почувствали неудобно от въпросите, които са им били зададени.

Той лично беше против избирането на полиграфа като начин, за доказването на дадена информация. Той твърдеше, че може да научи всеки по всяко време и на всяко място, как да излъже машината. Доведоха му двама асистенти за експеримента. За 20-30 мин, той успя да ги научи как да излъжат безпроблемно детектора. Представи и резултатите, те показваха, че няма лъжа, няма измама при отговорите.

Но дори и да приемем за кратък миг, че е възможно полиграфа да показва кое е лъжа и кое истина, има нещо за което трябва да се внимава и това е начина по който се задават въпросите. Пример е шоуто, което върви в момента по българската телевизия ”Цената на Истината”.

От съюза на българските полиграфолози се обявиха против начина на задаване на въпросите в шоуто. Според съюза, те са зададени некоректно и по този начин, отчитането на информацията не може реално да покаже дали човекът е излъгал или не.

Понеже съм си историк по природа, често опирам до фактите за помощ. Както е казано ”Когато фактите говорят и боговете мълчат”. Тук ще спомена името на Гери Риджуей, сериен убиец от Америка. В момента той излежава 48 последователни доживотни присъди.

Вкаран е в затвора, благодарение на ДНК експертиза, която безспорно е доказала, че той е извършителят. Добре, че е била тази ДНК, иначе ако разчитаха на теста му на детектора на лъжата, той в момента щеше да си припка свободен и радостен по улиците на Америка и да продължава да си убива нищо неподозиращи хора, защото данните от теста са го изкарали напълно невинен.

Друг подобен случай. Един руски шпионин внедрен в американските военни служби. Заради него биват убити десетки хора. Но изглежда това не му е гузно на съвестта, защото той минава полиграфичния тест проведен му от ФБР и то ДВА пъти.

Значи щом двама разпуснати младежи могат да се научат да излъжат детектора за 20 мин, серийни убийци го минават без проблем, технологията не е претърпяла големи промени от създаването си през 1930 г. е крайно време да се запитаме:

Защо, по дяволите, това устройство продължава да се ползва?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.