Отношенията между човека като животно и неговия "най-добър приятел" са доста интересни и стават все по-интересни с времето. Кварталните бабички и кукувици хранят бездомните кучета с вчерашната манджа, а деца и майки... с частици от себе си - крака, карантия, к'вото дойде на мамеца...

И така ден след ден, и няма оправия.

Факт е, че кучето освен приятел, домашен любимец и работна сила - пазач, ловец, бегач или друго - е и си остава животно, звяр, което не е безопасно за човека. Факт е, че кучета се хранят с хора, с човешко месо.

Има редица наредби, които задължават собствениците на кучета с най-разнообразни задължения, като това да плащат "данък куче" в общината, да му събират говната, когато се изсере на тротоара, да го ваксинират против болести и паразити, да му надяват намордник и да го водят на каишка.

Добре, така трябва, а какво става с "общинските" псета? Те кендзат, където им падне, джиткат без споменатите задължителни за домашните кучета атрибути, разнасят всевъзможни паразити и похапват човешко месо.

Рязането на генатилаии и пускането им отново по улиците не решава проблема. Те продължават да ходят опасни, да серат и хапят.

И стигнахме до фундамененталните въпроси за тяхната съдба в населените места.

Трайните решения са няколко.

Най-ефикасното, най-бързото, най-устойчивото и най-евтиното от тях е - физическото им ликвидиране (евтаназия). Безусловно и поголовно - всяко куче без намордник се прибира и умъртвява своевременно. Без значение дали е лично или общинско.

Това е едно от възможните решения, но има и други. Те са също толкова ефективни, но са по-бавни и значително по-скъпи.
А въпросът за създаването на Зоо полиция има смисъл единствено в контекста на безопасността за хората.